Изглежда не само Бойд бе изгубил обективността си.
Застана до Сила, която не помръдваше, загледана в нещо сред трепкащите светлини на потъналия в нощна тъма град.
— Малко кафе?
— Благодаря. — Тя пое чашата, ала не отпи. — Много се бавят.
— Сигурно няма да се бавят още дълго.
Сила си пое дъх и събра кураж.
— Ти видя раната. Мислиш ли, че ще се оправи?
Не знам. Едва не го изрече на глас. И двете знаеха какво си бе помислила.
— На това разчитам.
— Веднъж ми каза, че е добър човек. И се оказа права. Дълго се страхувах да го призная, но ти беше права. — Обърна се и погледна Алтия в очите. — Не очаквам да ми повярваш, ала бях готова да направя всичко, за да го опазя.
— Вярвам ти. А и ти направи каквото можа. — Преди Сила да успее да се обърне, Алтия сложи ръка на рамото й. — Може би спаси живота му, когато си включи микрофона. Помисли и за това. С такава сериозна рана за Бойд всяка секунда беше ценна. Всичко се излъчваше в ефир, веднага разбрахме какво става и дори линейката пристигна почти едновременно с нас. Ако Бойд оживее, това ще се дължи отчасти на съобразителността ти. Помисли и за това.
— Били го нападна единствено заради мен. Трябва и за това да помисля.
— Опитваш се да внесеш логика в напълно нелогична ситуация. Няма да стане. — Съчувствието изчезна от гласа й. — Ако си решила да прехвърляш вина, какво тогава ще кажеш за Джон Макгилис? Нали неговите фантазии са запалили искрицата. Какво би казала за системата, която бе допуснала някой като Били Ломъс да бъде прехвърлян от един приемен дом в друг и никога да не разбере какво е да бъдеш обичан или желан от друг, а да се превърне в едно измъчено момче? Можеш да обвиниш и Марк, защото не е проверил достатъчно задълбочено препоръките на Били. Или дори двама ни с Бойд, защото не сме успели да направим по-рано връзката. На много хора можеш да хвърлиш вината, Сила. И всеки от нас ще трябва да си понесе своята.
— Всъщност няма значение, нали? Няма значение кой е виновен, след като Бойд се бори за живота си.
— Детектив Грейсън?
Алтия веднага насочи вниманието си към гласа. Лекарят, който влезе, бе все още в зелена хирургическа престилка, цялата в пот на гърдите. Тя се опита да прочете изражението в очите му. Те бяха ясносиви и спокойни и не успя да предположи нищо.
— Аз съм Грейсън.
Едната му вежда леко се изви нагоре. Не му се случваше често да се сблъска с детектив от полицията, която прилича на модел от корицата на списание Вог.
— Аз съм доктор Уинтроп, завеждаш хирургията.
— Оперирали сте Бойд, Бойд Флечър?
— Точно така. Той ви е партньор, нали?
— Да. — Без каквато и да е задна мисъл, Алтия и Сила сплетоха ръце. — Ще ни кажете ли как е?
— Мога само да кажа, че е късметлия — отвърна Уинтроп. — Ако ножът бе попаднал няколко сантиметра встрани, ляво или дясно, нямаше да оживее. В момента още е в критично състояние, но прогнозите са добри.
— Жив е — успя да промълви най-сетне Сила.
— Да — обърна се Уинтроп към нея. — Моля да ме извините, вие роднина ли сте му?
— Не, аз… Не.
— Госпожица О’Роарк ще е първият човек, когото Бойд ще пожелае да види, щом дойде в съзнание. — Алтия бързо стисна ръката на Сила. — Семейството му е уведомено, ала в момента са в Европа и ще пристигнат едва след няколко часа.
— Ясно. Скоро ще го преместят в реанимацията, а след това и в интензивното. О’Роарк — каза внезапно хирургът. — Разбира се. Синът ми ви е голям почитател. — Той леко повдигна превързаната й ръка. — Вече разбрах какво се е случило. Ако бяхте моя пациентка, щях да съм ви дал успокоително и да съм ви пратил да си легнете.
— Нищо ми няма.
Уинтроп се намръщи и огледа зениците й.
— Да го кажем на непрофесионален език, едва се държите. — Очите му се плъзнаха по дългата бразда на гърлото й. — Преживели сте страшен шок, госпожице О’Роарк. Има ли кой да ви откара до вас?
— Няма да си отида, преди да видя Бойд.
— Само за пет минути, и то след като го преместят и настанят в интензивното. Само пет. Гарантирам ви, че няма да се събуди през следващите осем часа.
— Благодаря ви. — Ако си въобразяваше, че тя ще се примири с петте минути, много се заблуждаваше.
— Ще изпратя някой да ви уведоми кога може да слезете долу.