— Справяш се отлично.
Сила пое бързо и рязко дима. Той я изчакваше търпеливо да каже нещо.
— Трябва ли да ме гледаш?
— Не — усмихна се Бойд широко и бавно, а тя не можа да не отвърне. — Все пак човек трябва да се възползва от малките удоволствия.
— Ако това е най-доброто, което можеш да направиш, готин, май е време да си потърсиш нова работа.
— И тази ми харесва. — Той кръстоса глезена си върху коляното. — Много даже ми харесва.
Сила прецени, че бе много по-лесно да си говори с него, отколкото да се взира в мигащите светлини на телефоните и да се притеснява.
— Отдавна ли си ченге?
— Вече десет години.
Тя го погледна. Опита се да се отпусне, като разглеждаше лицето му. Има спокойни очи, помисли си. Тъмни и спокойни. Това бяха очи, видели много, научили се да живеят с видяното. Там бе стаена скритата сила, която привлича жените, поне някои от тях. Бойд бе човек, готов да защитава и брани. Никога не би започнал битка, но би я довел докрай.
Подразнена от мислите си, Сила извърна поглед към бележките си. Нямаше нужда от човек, който да я защитава и брани, още по-малко от човек, който да се бие за нея. Винаги се бе грижила сама за себе си. Така щеше да е и в бъдеще.
— Гадна работа — каза тя. — Да си ченге.
Той се размърда. Едното му коляно докосна бедрото й.
— В повечето случаи е така.
Съвсем инстинктивно Сила дръпна стола си назад, за да спечели още няколко сантиметра разстояние.
— Не мога да разбера защо тогава някой би се задържал на тази гадна работа цели десет години.
Бойд се усмихна широко.
— Сигурно навикът си казва думата.
Тя сви рамене и се извърна към микрофона.
— Тази песен бе за Бил и Максин. Телефонът ни за желания на слушателите работи. Не го забравяйте. 555–5447. — Пое си дълбоко въздух и натисна едно копче. — Вие слушате радио КИП и сте в ефир.
Всичко вървеше толкова гладко, направо невероятно гладко и Сила започна да се отпуска. Приемаше обажданията едно след друго, навлязла в обичайния си ритъм. Малко по малко започна отново да се наслаждава на музиката, на променящите се ритми. Примигващите светлинки на телефона вече не изглеждаха заплашителни. В 1:45 бе сигурна, че смяната ще премине безпроблемно.
Това е само една вечер, каза си тя. Ако сега не позвъни, значи всичко е приключило. Погледна към часовника и равномерно отминаващите секунди. Оставаха още осем минути, след което грижата за ефира оставаше в ръцете на Джексън. Щеше да се прибере, да се наслади на една дълга, гореща вана и да се наспи като новородено.
— Радио КИП. Вие сте в ефир.
— Сила.
Съскащият шепот премина като вледеняваща тръпка през нея. Съвсем машинално тя се пресегна, за да прекъсне, ала Бойд я улови за китката и поклати глава. За момент Сила му се противопостави, като се опита да потисне паниката си. Ръката му остана върху нейната, очите му бяха спокойни, вдъхващи увереност.
Той я наблюдаваше как се мъчи да се овладее. Най-сетне пусна рекламен запис. Щом зазвуча игривата весела мелодия, тя включи говорителите.
— Да. — Гордостта я накара да не откъсва очи от Бойд. — Аз съм Сила. Какво искате?
— Справедливост. Искам единствено справедливост.
— Каква справедливост?
— Сети се сама. Искам да мислиш, да се чудиш и да се потиш, докато дойда.
— Защо? — Ръката й потръпваше под дланта на Бойд. Той сплете пръсти с нейните, опитвайки се да я успокои. — Кой сте вие?
— Кой съм аз ли? — Прозвуча смях, който я накара да настръхне. — Аз съм твоята сянка, твоето съзнание. Аз съм твоят палач. Ти трябва да умреш. Когато разбереш, само когато проумееш, тогава ще приключа всичко. Нямам намерение да бързам. Няма да е лесно. Ще си платиш за стореното.
— Какво съм направила? — изкрещя тя. — Какво, за Бога, съм направила?
Той избълва истински порой от обидни гадости и прекъсна, Сила остана замаяна и потресена. Бойд все още държеше ръката й, а с другата набра някакъв номер.
— Проследихте ли го? — попита той, като едва успя да държи ругатнята си. — Да. Ясно. — Затвори, изпълнен с неудовлетворение. — Не бил достатъчно дълъг. — Бойд се пресегна към пребледнялата й буза. — Добре ли си?
Ушите й бучаха толкова силно, че тя едва улови думите му, но кимна. Машинално включи микрофона и изчака рекламата да свърши.
— Това е всичко за тази сутрин. Вече е 1:57. До два ще бъдете с Тина Търнър и неостаряващия рок. Моят приятел Джексън ще прави компания на всички нощни птици чак до 6:00. С вас беше Сила О’Роарк от радио КИП. Не забравяй, скъпи, когато ме сънуваш, да сънуваш само вълшебства.