Джудит Макнот
Нощни шепоти
ГЛАВА ПЪРВА
Той я следеше от три дни. Наблюдаваше я. Изчакваше. Вече познаваше навиците й и знаеше как протича денят й. Знаеше кога става, с кого се среща и кога си ляга. Знаеше, че вечер обича да чете в леглото, облегната на възглавници. Знаеше заглавието на книгата и това, че винаги я оставя разтворена върху нощното шкафче.
Знаеше, че гъстата й коса е естествено руса и че невероятният теменужен цвят на очите й не се дължи на контактните лещи. Знаеше, че купува гримовете си от дрогерията и сутрин се нуждае точно от двадесет и пет минути, за да се приготви за работа. Очевидно за нея бе по-важно да е чиста и спретната, отколкото да подчертае красотата си. Въпреки това той бе заинтригуван от нея. Но не прекалено и не поради обичайните причини.
В началото я следеше много внимателно, докато се убеди, че не го е забелязала, но предпазните му мерки бяха по-скоро навик, отколкото необходимост. С населението си от сто и петдесет хиляди души, петнадесет хиляди от които бяха студенти, малкото градче Бел Харбър, намиращо се на източното крайбрежие на Флорида, бе достатъчно голямо, за да може един непознат да се разхожда незабелязано, но не чак толкова, че да изпусне от очи жертвата си.
Днес той я проследи до парка, където прекара един здравословен, но досаден следобед сред весели възрастни, които пиеха бира, и шумни хлапета, дошли да се забавляват на пикника и празненствата по случай деня на президента. Той не обичаше да е сред деца, особено такива, които имаха лепкави ръце и изцапани лица и стъпваха по краката му, докато се гонеха. Наричаха го „господине“ и го караха да им подхвърля обратно бейзболните топки, които бяха изпуснали. Лудориите им така го дразнеха, че вече бе принуден да стане от няколко удобни скамейки и сега трябваше да търси подслон и уединение под едно дърво с грапаво стебло и дебели разклонени корени и не можеше нито да се облегне, нито да седне на земята под него. Всичко започваше да го дразни и той си даде сметка, че търпението му се изчерпва. Но наблюдението и изчакването също бяха към края си.
Докато съсредоточаваше вниманието си върху жертвата си, той прехвърли наум плана, за да се поуспокои. В момента Слоун се спускаше по клоните на едно голямо дърво, след като беше свалила едно хвърчило, което приличаше на черен сокол с разперени светложълти криле. Под дървото се бяха събрали пет-шестгодишни деца и я насърчаваха. Зад тях стояха няколко по-големи момчета. Малките се интересуваха от това да си върнат хвърчилото, а големите — от загорелите крака на Слоун Рейнълдс. Момчетата се побутваха едно друго с лакът и я гледаха влюбено и той разбра причината за вълнението им — ако тя беше двадесетгодишна ученичка, краката й щяха да са забележителни, но за тридесетгодишно ченге те бяха изключителни.
Привличаха го високите и чувствени жени, но тя бе само около метър и шестдесет, с малки гърди и стройно тяло, което бе предизвикателно грациозно и крехко, но не и чувствено. Тя не беше от първите кандидатки в списъка му, но с панталонките си в цвят каки, бялата плетена блузка и русата си конска опашка изглеждаше свежа и елегантна — нещо, което му бе направило впечатление през изтеклите дни.
Вик откъм бейзболното игрище накара две от по-големите момчета да се обърнат по посока към него и той вдигна картонената чаша с оранжада към устата си, за да прикрие лицето си — жест, който бе по-скоро механичен, отколкото необходим. През последните три дни тя не го беше забелязала докато я следеше по входове и улици, така че дори сега да го видеше, едва ли щеше да намери за съмнителен един мъж в парк, пълен с възпитани граждани. В действителност, помисли си той със задоволство, тя бе изключително небрежна извън работата си. Не се обърна назад, когато една нощ чу стъпките му, и дори не заключваше колата си, когато я паркираше. Като повечето провинциални ченгета имаше измамното усещане за сигурност в своя град, за неуязвимост, вървяща редом със значката и пистолета, и малките тайни на съгражданите си, които знаеше.
За него обаче тя не представляваше никаква загадка. Бяха му необходими по-малко от седемдесет и два часа, за да узнае всичко за нея — възраст, тегло, номер на шофьорската й книжка, баланс на банковата й сметка, годишен доход, домашен адрес — информацията, намираща се на разположение в Интернет и достъпна за всеки, който знае къде да търси. В джоба му имаше нейна снимка, но всички тези данни бяха нищо в сравнение с онова, което знаеше в момента.
Отпи още една глътка от топлата оранжада и се опита да преодолее нетърпението. Понякога тя бе толкова праволинейна, педантична и предвидима, че направо го учудваше; друг път беше непредсказуема, а непредсказуемите неща бяха рисковани и опасни за него. И така, той продължи да чака и да наблюдава. През последните три дни бе успял да събере всички малки парченца, които по принцип дават представата за една жена, но в случая със Слоун Рейнълдс, картинката все още бе неясна и объркана.