— Да, но мисля, че няма смисъл — отвърна тя, като избягваше погледа му.
— Ще ти стане ли по-добре, ако ти кажа, че се чувствам отвратително?
— Изобщо не ме интересува как се чувстваш.
Изненада се, че отговорът й го разстрои. Тя му се бе доверила и си бе свършила работата и той страшно много я харесваше.
— Ще ти бъде ли по-добре, ако ти кажа защо преследвам Картър и какво ме доведе тук?
— Защо ще ми го казваш сега, след като по-рано бе поверително?
— Искам да го знаеш.
Тя за пръв път вдигна очи към него, а после погледна настрани и сви рамене. Пол я хвана за ръката и я накара да седне на леглото, след което седна на един стол срещу нея.
— Зная, че Картър пере парите на южноамерикански наркокартел, който депозира пари в брой в тръста и банката на Рейнълдс. Сумите се приемат, откриват се фалшиви сметки, а каналният ред се заобикаля. После парите директно се прехвърлят от банката на Рейнълдс в чуждестранни банкови сметки на картела и се превръщат в хубави, чистички пари, готови за харчене.
Тя го погледна право в очите и отговори:
— Ти не си сигурен, че Картър има нещо общо с това, само предполагаш. Ако имаше доказателства, щеше да имаш и подслушвателни устройства и заповед за претърсване.
— Информаторът ни бе сполетян от странен инцидент в деня, когато щеше да ни даде доказателства. Членовете на картела са много ловки. Наели са престижни адвокатски кантори, които да представят законните им бизнес-интереси тук, и постепенно привличат на своя страна и политиците. Сенатор Мийд им е особено близък приятел. Искам да хвана Картър натясно, но много по-важно е да разкрием връзката му с картела.
— Какво общо има всичко това с Ноа?
— Мейтланд е най-големият вложител в банката на Рейнълдс. Тук той има невероятен брой банкови сметки. Освен това притежава красиви големи яхти, които пътуват до Централна и Южна Америка.
— Така прави и корабът за пътешествия между Холандия и Америка — присмя му се горчиво Слоун.
Пол не обърна внимание на сарказма й.
— Мейтланд има доста подозрителни делови партньори по тези места.
— Известни престъпници?
— Не, но да не спорим за това. Да се придържаме към главното — някой трябва да пренася парите на картела до Щатите и до банката и тръста. Смятам, че това е Мейтланд. Освен това мисля, че с парите от време на време внася и наркотици.
Тя леко кимна и се изправи, а след това взе куфара и чантата си.
— Не вярваш на нищо от това, което ти казах, нали? — попита агентът.
— За Ноа не. За Картър не зная. — Тя се обърна към вратата. — Заради теб ме освободиха, но все още не са снели от мен обвинението в убийство. Ще ти бъда признателна, ако се погрижиш за това.
Пол стана и я погледна безпомощно. Тя притежаваше такова достойнство и бе толкова отвратена от него, че той се почувства като една от отрепките, за които говореше.
— Довиждане — каза тя.
Той мълчаливо кимна, защото не знаеше какво да отговори.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА
Именията в Палм Бийч, включително и това на Ноа, имаха електрически портал на улицата, който пречеше на нежеланите гости да стигнат до предната врата. Както предполагаше, тя вече се числеше към хората, които не бяха добре приети тук. Госпожа Сноудън я уведоми за това, докато Слоун чакаше пред портала в наетата си кола. С леден глас секретарката отговори:
— Длъжна съм да ви заявя, че ако още веднъж се доближите до къщата или до друга собственост на семейство Мейтланд, господин Мейтланд няма да търси полицията, а лично ще се справи с вас. — Тя замълча за миг, после добави: — На ваше място нямаше да го предизвиквам. Довиждане.
Слоун не искаше госпожа Сноудън да я види как плаче, така че започна да обръща колата, когато видя Кортни да слиза по предните стълби към нея. Слезе от колата и отиде до портала. Момичето спря от другата страна, погледна я презрително и горчиво изрече:
— Как можа! Как можа да ни причиниш това? Ние толкова добре те приехме.
— Зная как изглежда — отвърна отчаяно Слоун. — Не очаквам да ми повярваш, но нямах никаква представа, че това ще се случи. — Преглътна, преди да продължи: — Обичах семейството ви, всички ви.
Сивите очи на Кортни толкова приличаха на тези на Ноа.
— Не съм толкова глупава, че да ти повярвам.
Слоун прие укора й с кимване на главата.
— Не те обвинявам. — Обърна се да си върви, след което осъзна нещо толкова мъчително, че трябваше да преглътне сълзите си, преди отново да успее да погледне към Кортни.