— Благодаря ти, че ме обвини само че съм шпионин, а не и убиец.
Момичето сви рамене с безразличие.
— Не съм толкова глупава, та да повярвам, че си убила Едит.
Слоун си тръгна, защото нямаше какво повече да каже, но Кортни още не бе свършила.
— Днес не отидох на училище, защото се сетих, че ще дойдеш. Имаш късмет обаче, че Ноа не е тук. Той не само е полудял. Той те мрази.
Слоун кимна.
— Разбирам. Мислиш ли, че ако изчакам да мине известно време и му напиша писмо, поне ще го прочете?
— Изключено — отвърна й момичето, обърна се и се отдалечи. Изчака, докато Слоун отпътува с колата, след което бавно се върна назад, за да я види как заминава. Притисна с пръсти очите си, за да не позволи на сълзите да потекат.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Докато пътуваше към Бел Харбър, Слоун бе прекалено нещастна, за да се тревожи за последствията, които щяха да окажат събитията върху живота и работата й.
Когато се обади в магазина на Лидия, за да каже на майка си, че си е у дома, Кимбърли не обърна внимание на възраженията на Лидия и си взе свободен ден по лични причини. Сара заряза срещата си с важен клиент и пристигна непосредствено след майка й. След това и двете започнаха да я обграждат с внимание, сякаш бе болна. Приготвяха й сладкиши и любимата й храна. Слоун не осъзнаваше, че правят това, защото изглежда като болна. Тя се сви в ъгъла на канапето, прегърнала силно една възглавница, и им разказа това, което знаеше за убийството. И двете бяха разпознали Пол, когато го бяха видели по новините на борда на яхтата на Ноа, и Слоун не виждаше причина да не им разкаже за отношенията си с него. За да не разстрои майка си обаче, тя ги остави да си мислят, че той бе отишъл в Палм Бийч да разследва Ноа и изобщо не спомена за Картър. Разказа им за Париш и Картър, за хората, с които се бе запознала, и нещата, които бе правила, но не им спомена за кратката си връзка с Ноа. Не знаеше какво да им каже за него и дали всъщност би могла да каже нещо, без да се разплаче.
Когато приключи с разказите, Кимбърли отиде в кухнята да й направи чаша чай, а Сара се опита да повдигне настроението й.
— Срещна ли се някъде с „господин идеалния“? — попита тя.
Слоун с мъка запази лицето си безизразно.
— Аз… да.
— Колко бяха?
— Само един.
— Само един? В Палм Бийч е пълно е идеални мъже. Сигурно не си търсила.
Слоун притвори очи и видя загоряло мъжко лице с квадратна челюст, красиви сиви очи и уста, която настойчиво се навежда към нея. Преглътна.
— Той бе идеален.
— Запозна ли се с него?
— О, да — отвърна.
— А излезе ли с него?
— Да.
— И?
— Харесахме се — едва изрече Слоун.
— Колко се харесахте? — усмивката на Сара изчезна, докато я слушаше и наблюдаваше лицето й.
Приятелката й облегна глава на възглавницата, която държеше, и преглътна.
— Много.
— Той има ли си име?
— Ноа Мейтланд.
— Ноа Мейтланд? — Като много от жителите на Бел Харбър Сара бе в течение на светските събития в Палм Бийч. — Чуй ме, ти не би го поискала за мъж дори да не беше контрабандист на оръжия. На всяка снимка, на която съм го виждала, е с различни очарователни и богати жени, но никога не остава дълго с тях.
Преди Слоун да успее да отговори, майка й се върна от кухнята е чая и заговори с нежен, но твърд глас:
— Слоун не трябва да губи надежда, че всичко ще си дойде на мястото. Убиецът на Едит ще бъде разкрит и тогава Париш и Картър ще разберат, че тя е невинна, и ще й простят. А и все пак досега никой не е казал, че на яхтите на Ноа Мейтланд е било намерено нещо незаконно. Сигурна съм, че е невинен, или Слоун никога не би… — Нежно погледна нещастната си дъщеря и убедително изрече: — или Слоун никога нямаше да се влюби в него. Истината за неговата невинност ще излезе наяве и тя ще може да му се извини. Сигурна съм, че той е мил и внимателен мъж, който ще я разбере и ще й прости. — Погледна към Слоун. — Права ли съм, скъпа?
Тя се сети за последния си телефонен разговор с Ноа и вдигна просълзени очи към майка си.
— Не.
След няколко минути Слоун осъзна, че трябва незабавно да направи нещо, за да превъзмогне това състояние. Взе телефона и се обади в полицейското управление.
— Мат, Слоун се обажда — каза на лейтенант Карузо. — Ако е възможно, бих искала да се върна на работа утре, а не в понеделник.
— В града ли си вече? — попита той и когато тя потвърди, й нареди да се яви на работа сутринта. После затвори и отиде до бюрото на Джес Джесъп. — Слоун си е у дома. Казах й, че утре може да дойде на работа. Надявам се капитан Ингърсол да няма нищо против. Имам предвид, че е била обвинена в убийство.