Джес се изправи.
— Карузо, ти си глупак.
— Къде отиваш? — извика той след него.
— Ако ти потрябвам, можеш да се свържеш с мен по радиостанцията — отвърна Джес, но преди да излезе, спря на бюрото на диспечера и му каза: — Слоун се е върнала. Вкъщи си е.
Преди Джес да стигне до колата си, диспечерът бе съобщил новината на всички офицери в Бел Харбър, които бяха на смяна. След десет минути цяла върволица от патрулни коли започнаха да пристигат пред дома на Слоун.
Джес стигна пръв и Сара му отвори вратата. Не се бяха виждали, откакто той се бе появил пред къщата й след барбекюто на плажа, и тя се сепна, когато го видя.
— Излез за малко — нареди Джес и я издърпа пред вратата. — Как е тя?
— Добре е — отвърна Сара. — Чувства се страхотно.
Той не бе убеден.
— Как е тя наистина?
— Честно ли?
Джес кимна, след което направи последното нещо, което Сара очакваше или желаеше той да направи. Пресегна се, повдигна брадичката й и сериозно попита:
— Мислиш ли, че заради нея ще можем за известно време да заровим томахавката на войната?
Тя кимна предпазливо, сепната от благородното изражение на лицето му, когато я погледна.
— Това би ми допаднало, Джес.
Пред дома на Слоун непрекъснато пристигаха патрулни коли. На масата в гостната започнаха да се трупат кутии с пица и сандвичи от ресторантите за бързо хранене, тъй като по този начин приятелите й от полицията намираха оправдание да я посетят.
Слоун знаеше истинската причина. Идваха, за да я подкрепят и да повдигнат духа й. И наистина успяваха. Обаче щом остана сама в леглото, отново си спомни за Ноа. Заспа, докато си мислеше за времето, когато лягаше до него и облягаше глава на рамото му, след като се бяха любили, а той нежно я галеше, докато и двамата не заспяха. Или започнеха отново да се любят.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
Париш дори за миг не се заблуди от вежливия тон на детективите Флин и Кейгъл. Те седяха в гостната в деня след погребението на прабаба й и се опитваха да я накарат да се признае виновна за убийството й.
— Сигурен съм, че разбирате защо сме объркани — каза Флин. — Имам предвид, че ако Слоун е убила госпожа Рейнълдс, защо й е да изтрива отпечатъците си от собственото си оръжие и след това да го крие на място, на което лесно ще го намерим? Отпечатъците й по собственото й оръжие не биха я превърнали в заподозряна. Самото оръжие е улика, защото от него е изстрелян куршумът, който е убил госпожа Рейнълдс.
— И преди ви казах, не зная отговора на това — заяви тя.
— Слоун каза, че сутринта след убийството оръжието все още е било там, където го е скрила, а не под дюшека. Проверила го е. Смятате ли, че някой друг би могъл да го премести?
— Кой? — гневно попита Париш. — Самите вие изпратихте всички слуги по домовете им. Същата сутрин в къщата бяхме останали само аз, Пол Ричардсън, Слоун, баща ми и Гари Дишлър.
— Точно това ни обърква — намеси се Кейгъл.
— Да, нали — иронично изрече тя. — Очевидно не подозирате Пол Ричардсън и Слоун.
— Ричардсън е агент на ФБР и няма мотив. Сестра ви има безупречно досие като полицейски офицер и е работела за него. Повярвайте ми, ако всичко това не бе истина, сестра ви щеше да получи доживотна присъда. Да видим кой ни остава в такъв случай. Кой има полза от това прабаба ви да е мъртва, а Слоун да отиде в затвора и кой е бил тук и е имал възможност да премести оръжието под дюшека?
Париш се изправи в знак, че разговорът е приключил, и помаха на Нордстрьом, който се въртеше из коридора. Беше й омръзнало да се държи любезно с хора, които се отнасяха зле с нея.
— Нордстрьом — студено каза тя, — моля те изпрати тези господа до вратата и я заключи след тях. Те повече няма да бъдат допускани през портала.
— Можем да вземем заповед — любезно отбеляза Флин.
Париш кимна към вратата.
— Направете го, но дотогава моля напуснете дома ми. Когато предната врата се затвори зад тях, Кейгъл кисело се усмихна на Флин.
— Това бе благовъзпитан начин да ни тегли майната, не мислиш ли?
— Да, обзалагам се, че е била също толкова благовъзпитана, когато е насочила пистолета към гърдите на прабаба си и е дръпнала спусъка.
Париш не се чувстваше благовъзпитана. Бе изпаднала в паника. Започна бавно да се разхожда из гостната, като се чудеше кой може да е убиецът. Не бе склонна като полицаите да изключи Пол Ричардсън и Слоун. Пол очевидно бе лъжец и измамник и умееше безмилостно да използва хората. Знаеше как да си служи с оръжие и как да нареди нещата да изглежда така, сякаш някой друг е виновен. Той нямаше сърце. И бе разбил нейното. Проблемът бе, че той очевидно вярваше, че тя е убила прабаба си.