— Здравей, Мери — каза тя на прислужницата, — току-що си спомних, че съм закъсняла за часа си при козметичката. Много бързам.
Грабна чантата си от стаята си и тръгна към вратата. След това си спомни, че е пъхнала визитката на Пол в едно чекмедже.
Нордстрьом бе в коридора на долния етаж. Трябваше да му предаде съобщение за баща си, за да не се учуди защо не си е у дома за вечеря. Питаше се къде да каже, че отива в деня след погребението на прабаба си, за да не му се стори странно.
— Баща ми е с господин Дишлър и не искам да го безпокоя. Би ли му казал, че се е обадила госпожа Мийд и отивам при нея, за да обсъдим някои от моделите ми. Смятам, че това ще ме поободри.
— Разбира се, госпожице — кимна той.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА
Докато вдигаше телефона от таблото на ягуара си, Париш погледна към часовника и видя, че минава четири часът. С колата може би щеше да стигне до Бел Харбър за по-малко от час. Щеше да изгуби повече време да пътува със самолет. Подпря слушалката на рамото си и поглеждаше от време на време към шосето, докато набираше номера, който Пол бе надраскал на гърба на визитната си картичка. Ръцете й трепереха. От отсрещната страна чу сигнал като от пейджър, продиктува номера на телефона в колата си и затвори в очакване агентът да й се обади.
Докато стоеше в хотелската си стая в Палм Бийч, Пол смирено слушаше словесния поток, с който го заливаше специалният агент на ФБР от отдела в Маями. Мобилният му телефон лежеше на нощното шкафче и една светлинка започна да примигва, показвайки, че го търсят. Пол се пресегна и го превключи на пейджър, за да не започне да звъни и още по-силно да предизвика гневния мъж, с когото разговаряше.
— Разбираш ли какво става тук, Пол? Ясен ли съм? Ще ни струва цяло състояние само за да отговорим на оплакванията, които са отправили днес в съда адвокатите на Мейтланд.
— В какво точно ни обвинява?
— Толкова се радвам, че попита — отвърна саркастично Брайън Макейт. Чу се прошумоляване на хартия, когато той взе документите, оставени от адвокатите на Мейтланд. — Да видим: обвинява ни в незаконен обиск и конфискация, следва измама… — Пол изслуша мълчаливо дългия списък законни обвинения. — Чакай, пропуснах едно — добави горчиво Макейт, — това е за злонамерен непрофесионализъм.
— Това пък никога не съм го чувал. От кога непрофесионализмът е нарушение на закона?
— Откакто адвокатите на Мейтланд решиха да го направят — злобно изрече шефът му. — Те сигурно пишат нов закон с някои от обвиненията. Вече виждам как тези неща стигат чак до Върховния съд.
— Нямам какво да кажа, Брайън.
— Напротив, в едно от оплакванията Мейтланд изисква официално публично извинение, защото не си открил нищо незаконно на яхтите му. Иска да се извиниш.
— Кажи му да върви по дяволите.
— Нашите адвокати се опитват да предадат възпитания вариант на този отговор. Въпреки това не смятам, че е подходящо, освен ако ти наистина не си убеден, че той е свалил стоките, които си търсил на яхтите.
Пол въздъхна.
— Не би могъл да го направи. Той се върна със самолет след последната си среща на борда на „Видение“ в Южна Америка. Държахме яхтата под наблюдение, докато се завърне тук, и продължихме да го наблюдаваме, докато бе в Палм Бийч.
— Значи това, което искаш да ми кажеш, е, че в Северна Америка не е внесена контрабандна стока, защото иначе ти би я открил?
— Точно така.
— И на борда на „Стар Гейзер“ също нямаше нищо, така ли?
— Не.
— Значи, Мейтланд е невинен.
Пол си помисли за хората, чийто живот бе съсипал, заради погрешните си догадки, и се почувства много по-зле, отколкото можеше да си позволи да се покаже пред Макейт.
— В основни линии е така. Въпреки че съвсем легално можеш да си окачиш шапката на картечницата, която открихме, тя представлява автоматично оръжие и е нелегално притежание.
— Благодаря ти, толкова е окуражаващо. А какво да кажем за това, че проклетото нещо е в действителност антика и е било конфискувано?
Пол въздъхна отново и си помисли за Слоун и за начина, по който тя бе защитила Мейтланд, защото преценката й бе далеч по-далновидна от неговата.
— Смяташ ли, че си заслужава да посетя Мейтланд и да се опитам да го омилостивя?
— Той не желае това, а главата ти.
— Трябва да поговоря с него, за да разреша един друг проблем — каза Пол, като си мислеше, че поне трябва да се опита да убеди Мейтланд, че Слоун не е имала представа, че той е човекът, когото ФБР разследва.
— Не се доближавай до него — предупреди Макейт, като отново започна да се гневи, — ако го направиш, може да рискуваш защитата ни. Чу ли ме, Пол? Това е заповед.