— Чух те.
Щом приключи с разговора си, Пол се обади на хората си в Палм Бийч. Даде им подробни инструкции, след което си наля чаша вода и я отнесе до леглото си. Извади куфара си и започна да си опакова багажа.
В продължение на петдесет минути Париш чака Пол да я потърси, след което реши, че трябва да състави план и да се осланя на себе си. Ръцете й се потяха върху волана. Шофираше със сто и осемдесет километра в час и всеки момент очакваше да я спрат за превишена скорост. Трябваше да се успокои и да помисли. С дясната си ръка си отвори чантата и опипом потърси химикалка и нещо, върху което да записва, след което вдигна телефона и се обади на информацията в Бел Харбър. Операторът й каза, че номерът на Слоун го няма в указателя.
— Случайно да имате телефона на Кимбърли Рейнълдс? — попита тя.
Операторът й продиктува телефона и адреса и Париш ги записа.
— Бих искала също така и номера на полицейското управление в Бел Харбър.
Записа и него и се обади първо там. Потърси детектив Слоун Рейнълдс и операторът в полицейското я свърза. Напрежението й растеше, докато очакваше да чуе гласа на сестра си. Отговори й мъжки глас и се представи като лейтенант Карузо.
— Трябва да разговарям със Слоун Рейнълдс — каза Париш.
— Съжалявам, госпожице, но смяната й приключи в три часа.
— Трябва да се свържа с нея веднага. Аз съм сестра й, спешно е. Можете ли да ми дадете домашния й телефон?
— Вие сте й сестра, а нямате номера й?
— Просто не е в мен.
— Съжалявам, но не ми е позволено да давам такава информация.
— Изслушайте ме — напрегнато и нетърпеливо изрече тя. — Спешно е. Животът й е в опасност. Довечера някой ще се опита да я убие.
Мъжът от другата страна на телефона очевидно реши, че си прави шега с него.
— Себе си ли имате предвид, госпожице?
— Разбира се, че не! — избухна Париш. След като разбра, че нито истерията, нито внезапното избухване ще й помогнат да се разбере е този глупак, Париш опита отново: — Аз съм сестра й. Познавате ли лично Слоун Рейнълдс?
— Разбира се.
— Тогава сигурно знаете, че преди няколко дни тя беше в Палм Бийч на гости при семейството си.
— Да, а прабаба й бе убита и детектив Рейнълдс бе арестувана и след това освободена. Вече получихме две обаждания от хора, които искат да се признаят за виновни.
Париш реши, че той е невменяем.
— Кой е началникът там?
— Капитан Ингърсол, но днес не е на служба.
— Кой го замества?
— Аз.
Тя затвори.
Щом приключи с опаковането на багажа, Пол автоматично се пресегна към ключовете от колата и мобифона си. Една светлинка показваше, че е получено съобщение, и той си спомни, че някой го бе търсил, докато разговаряше по телефона е Макейт. След това бе провел още два дълги разговора. Номерът, на който трябваше да позвъни, не му бе познат.
Ръката на Париш неудържимо трепереше, докато взимаше от седалката на колата листа, за да прочете номера на Кимбърли Рейнълдс. Тъкмо се пресягаше към телефона, той започна да звъни и тя го вдигна.
— Обажда се Пол Ричардсън — каза познат глас, — номерът ви пристигна на пейджъра ми…
Това бяха най-прекрасните думи, които бе чувала през целия си живот. Изпита такова облекчение, че едва успя да сдържи сълзите си.
— Пол, Париш е. Аз съм в колата си на път за Бел Харбър. Трябва да ми повярваш, защото полицаите в Бел Харбър смятат, че съм луда, и няма да направят нищо и ако не ми помогнеш…
— Ще ти повярвам, Париш — прекъсна я той с удивително нежен и окуражителен глас, — и ще ти помогна. Кажи ми сега какво се е случило.
— Довечера ще убият Слоун! Ще я накарат да напише писмо, с което си признава, че е убила прабаба, и след това ще я застрелят.
Тя едва ли не очакваше той да й се присмее или отново да поиска от нея подробно да му обясни всичко, докато последните минути от живота на сестра й изтичаха.
— Добре, кажи ми кои са „те“, за да мога да ги спра.
— Не знам кои са. Просто дочух разговор за това как ще бъде извършено довечера.
— Тогава ми кажи кого чу да обсъжда това.
Моментът на предателството бе настъпил. Баща й я бе отгледал и я обичаше… и нямаше нищо против тази нощ Слоун да умре, за да защити бизнеса си. Той не се бе ужасил, когато осъзна, че баба му е била убита по същата причина. Париш толкова я обичаше. Обичаше и него. Обичаше и Слоун.
— Париш, трябва да зная кой е замесен, иначе няма да съм полезен.
Тя преглътна и избърса сълзите си с лявата си ръка.
— Баща ми. Баща ми и Гари Дишлър. Чух ги да разговарят за това. Дишлър работи за някакви хора, които нарича партньорите на баща ми, и тези партньори са му наредили да убие прабаба. — Сълзите й рукнаха отново и замъглиха погледа й. — Те са му казали какво да направи със Слоун, но той няма да го свърши лично. Смятам, че са наели хора.