— Скъпа моя — каза той, като се усмихна, — това е всичко, което желая.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТА
Ноа прибра и последните документи в едно куфарче и слезе по стълбите към фоайето, където стояха куфарите му. Постоя във фоайето с ръце в джобовете и за последен път се огледа. Сам бе проектирал тази къща. Харесваше стаите, висящите тавани и панорамните гледки. Сега бе щастлив, че заминава. Тази къща непрекъснато му навяваше спомени за Слоун и за наивното му хлътване по нея. Те го посрещаха в стаите и го преследваха по коридорите. Погледна в гостната и видя Слоун, която седеше на канапето и се притесняваше да не бъде арестувана. Стъпките му отекваха по полирания дървен под, докато минаваше от стая в стая.
Влезе в кухнята, а тя бе там и правеше омлет късно през нощта: „Този, който не помага при готвенето, не трябва да яде“ — бе го предупредила. „Дай ми някаква задача. Нека да е трудна.“ Тя му бе подала нож и чушка. „Имах предвид нещо по-мъжествено“ — бе обяснил той и тя му бе подала лука.
Ноа отвори задната врата, излезе на терасата и остана там. Вляво от него бе масата с чадър, където тя за пръв път бе закусвала със семейството му. Кортни бе разпитвала за подробностите от предишната вечер, когато Ноа бе превърнат на пух и прах, и Слоун бе избухнала в заразителен смях. „Не зная как се флиртува. Ако имах телефон, щях да се обадя на приятелката ми Сара от самия дансинг и щях да я попитам какво да кажа.“ Ноа отмести поглед от масата и погледна напред. Тя се бе срещнала с него на моравата близо до терасата късно през нощта след партито и изглеждаше като босоног ангел със сандали в ръка.
„При цялото ми уважение към този вид връзки, не притежавам това, което ти… което някои хора наричат богат опит. Всъщност съм имала само две връзки.“
„Само две? Колко жалко. Мога ли да се надявам, че и двете са били съвсем краткотрайни?“
„Да, точно такива бяха“ — бе прошепнала тя и бе поставила ръка на бузата му. Бяха завършили нощта върху шезлонга от дясната му страна, където той я бе милвал и целувал. Плажът се простираше пред него. Бе я срещнал там в нощта, преди да умре Едит. Беше се върнал от Маями по-рано, защото тя му липсваше. Беше я изпратил до дома й, след като го бе накарала да й помогне в приготвянето на вечерята. Бе й казал, че е луд по нея, а всъщност искаше да каже, че я обича. Благодареше на бога, че не го бе изрекъл. Щеше да бъде още една глупава постъпка, за която да се укорява сега.
Ноа се обърна и влезе в къщата. Чудеше се каква моментна лудост и каква човешка химия го бяха накарали да предпочете нея пред всички други жени, които бе познавал. Не можеше да разбере как е могъл да бъде толкова наивен. Можеше да заложи всичко, което имаше, че тя бе толкова влюбена в него, колкото и той. Всъщност бе заложил на нея и в крайна сметка тя му струваше цяло състояние. Неприятните публикации в резултат на претърсването на яхтите му от ФБР бяха разрушили репутацията му и въпреки че не откриха нищо, фактът, че го бяха заподозрели, щеше да остане в съзнанието на хората години наред. Слоун Рейнълдс бе красива и деликатна като орхидея. Тя бе Мата Хари.
Спря на прага на хола и погледна към касетата, която се подаваше от видеото. Дни наред след като двете с Париш едва не бяха убити, показваха репортажи, на които бяха заснели как Слоун си върши работата като полицай. Макар Кортни да я смяташе за предателка, тя бе очарована от това, което видя по телевизията, и с типичната си невинна безчувственост бе записала всичко на касета и след това караше Ноа да го гледа. Според сестра му полицейското управление на Бел Харбър бе темата на един от епизодите от сериала „Истинските полицаи в действие“. Слоун участваше в залавянето на наркопласьори, което бе заснето на живо. Касетата сякаш го притегли. Това бе последната му възможност да я види, преди да замине. Кортни и Дъглас бяха на гости на Париш и той бе сам в къщата. Отиде до телевизора, включи го и вкара касетата. Екранът се освети, филмът започна и Ноа усети прилив на гняв, когато си спомни, че бе предложил на Слоун да я научи да стреля, така че „нежният малък ангел“ да престане да се страхува от оръжия. На екрана „ангелът“ бе облечен с яке, на гърба на което пишеше „Полиция“. Бе клекнала до една патрулна кола, стиснала пистолет в ръце, и прикриваше колегите си, докато минаваха през моравата към къщата. В следващия филм тя не само прикриваше колегите си, а водеше групата, като тичаше към една сграда и се прилепи към предната врата с високо вдигнат пистолет в ръце.
Ноа изключи видеото. Презираше я. Но ако не го бе предала, щеше да я смята за изключителна. Сети се, че на горния етаж е забравил един документ, който трябваше да вземе, и се качи към кабинета си. Докато прелистваше документите в чекмеджето на бюрото си, чу гласове, които приближаваха по коридора. Погледна и видя Пол Ричардсън на прага, придружен от Кортни и баща му. Дъглас видя заплашителния поглед на сина си.