— Ноа, би ли могъл просто да изслушаш Пол?
В отговор той се пресегна към телефона и натисна бутона.
— Мартин — каза на своя шофьор и бодигард, — в кабинета ми има неканен гост. Изведи го, ако обичаш. — Обърна се към бюрото, намери документа, който търсеше и стана. Когато баща му и сестра му уплашено се отместиха от пътя му, той каза на Пол: — Когато мина покрай теб, Ричардсън, дори само да помръднеш, ще реша, че ме нападаш и ще ми бъде много приятно да те изхвърля през балкона. Разбрахме ли се?
В отговор агентът пристъпи напред, затвори вратата, заключи и по този начин прегради пътя на Мартин, който се качваше по стълбите. Облегна се на вратата, скръсти ръце пред гърдите си и безстрастно погледна Ноа. От другата страна на вратата се чуваше как Кортни и Дъглас убеждават Мартин, че няма нужда от него. Пол не се съмняваше, че Ноа е достатъчно разярен и способен още сега да се нахвърли върху него, но се осланяше на факта, че той не би желал петнадесетгодишната му сестра да присъства на такава сцена. Освен това се надяваше да разсее гнева на Ноа, преди той да реши, че Кортни е виновна за тази среща и трябва да си плати.
— Ноа — изрече накрая той със спокоен глас, — преживях две ужасни седмици. Всъщност подобно нещо не ми се е случвало от пет години.
Ноа приседна на бюрото, а един мускул потрепваше на лицето му, а вниманието му бе насочено към вратата и той се опитваше да разбере дали Кортни е все още там или си е отишла. Пол разбра това и заговори малко по-бързо и по-приятелски:
— Помниш ли случая Захари Бенедикт отпреди пет години?
Мейтланд го погледна презрително. Никой не би могъл да забрави как известният актьор и режисьор, носител на „Оскар“, погрешно бе обвинен в убийството на съпругата си. Бенедикт бе избягал от затвора и бе взел за заложничка Джули Матисън, която се бе влюбила в него. Пол го бе заловил в Мексико, когато Бенедикт бе рискувал живота си, за да се срещне с Джули, и жестоката сцена на летището в Мексико Сити бе показана по телевизията.
— По изражението ти разбирам, че си спомняш. Аз бях агентът, който трябваше да арестува Бенедик! Аз съм този, който отведе Джули Матисън до Мексико и я използва като примамка на летището.
— Кажи ми нещо — рязко го прекъсна Ноа. — Случвало ли ти се е някога да преследваш и виновни хора?
— В твоя случай очевидно не. В случая с Бенедикт също. Срещнах се с него, когато в крайна сметка бе оправдан и освободен от затвора след случая в Мексико, и успях да го убедя, че Джули е невинна. Той й прости.
— Какво общо има това с мен, по дяволите?
— Ще стигнем и до това. Има две основни разлики между случая на Джули с Бенедикт и вашия със Слоун. Джули дойде с мен в Мексико, за да ми помогне да заловя Бенедикт, защото я убедих, че е виновен. Никога не бих успял да убедя Слоун, че ти си виновен. — В очите на Ноа се появи интерес, а Пол забеляза това и продължи: — Всъщност не съм се и опитвал. Тя дойде с мен в Палм Бийч, за да ми помогне да проверя Картър Рейнълдс. Дори не предполагаше за подозренията ми, че ти носиш парите, които Картър пере. Не й казах това по няколко причини. Една от тях е, че Слоун е идеалистка. Тя е лоялна и много умна. Ако бе разбрала, че я използвам, за да събера информация срещу теб, мисля, че щеше да развали прикритието ми, за да те защити.
— Трябва ли да ти повярвам?
— Защо ми е да те лъжа?
— Защото си истински кучи син.
— Кортни е на същото мнение — криво каза Пол. — Изрази го малко по-любезно, но това, което имаше предвид, бе абсолютно същото. Но не това е важното. Казах ти, че има две основни разлики между случаите на Джули и Слоун. Втората е, че Джули се чувстваше виновна, след като предаде Бенедикт. Тя бе готова да приеме гнева и отказа му да се срещне с нея и да му обясни. Слоун няма за какво да се чувства виновна. Тя е горда като теб, така че внимателно си помисли, преди да продължиш по същия начин. — Пол се отмести от вратата. — Зная, че ти казах достатъчно неща, върху които да помислиш. — Погледна часовника си. — Имаш половин час, за да решиш дали да объркаш живота си и този на Слоун.
— Какво означава това?
— Това означава, че тя те очаква на „Видение“, така че си помисли. Не е там, за да те моли. Никога не би го направила. Искаше само да ти каже, че съжалява за това, което се случи, и да се сбогува с теб. — Той се обърна и посегна към вратата, след което спря и погледна отново Ноа. — Има и още нещо — каза с усмивка. — Ще се женя за Париш и за мое най-голямо неудобство една нощ научих, че тя има изключително силен десен удар.