Мейтланд разбра какво имаше предвид той.
— Ударила те е? — заключи безразлично.
— Точно така.
— Защо?
— Обвиних я, че е убила Едит.
— Смятам, че това е добра причина — изрече той удивено.
— Един час преди това открих, че Слоун е по-силна и по-бърза от Париш.
— Слоун също ли те е ударила? — попита Мейтланд, а в очите му проблесна интерес.
— Не, закова ме с дясно кроше, което почти ме свали на земята.
— Защо?
— Защото току-що бе открила, че я бях използвал, за да се добера до теб — сериозно отговори Пол. Бе казал всичко, за което се бе сетил, за да оневини Слоун, но когато погледна лицето на Ноа, за да разбере как се чувства той, то бе абсолютно неразгадаемо.
Ноа продължи да седи, след като Пол си тръгна, и обмисляше думите му. Нямаше начин да разбере дали агентът от ФБР му казва истината за Слоун. Това никога не можеше да се докаже. И все пак той имаше доказателство и винаги го бе имал. То бе в очите на Слоун, когато го поглеждаше, в ръцете й, когато го прегръщаше, и в сърцето й, когато се любеха. Ноа реши, че това е достатъчно. Изправи се, нетърпелив да види Слоун, след което му хрумна една мисъл и той започна да се смее. Ричардсън нямаше лесно да се отърве. След като бе опетнил името му и бе подронил авторитета му, Ричардсън щеше да му стане баджанак.
Той все още се усмихваше заради тази мисъл, когато слезе във фоайето и Кортни го пресрещна пред вратата.
— Това предполагам, означава, че си тръгваш — обади се тя, но изглеждаше прекалено смирена. — Пол каза, че не смята, че нещо от това, което ти е говорил, ти е направило голямо впечатление. Не ми се сърди, че го доведох тук, чу ли? Не искам да си ми сърдит, като си заминаваш. — Тя се повдигна на пръсти и за негова огромна изненада го прегърна и го целуна.
— Ако не те познавах толкова добре, щях да си помисля, че наистина ще ти липсвам — подразни я той.
— Така е — сви рамене тя.
— Наистина ли? Дори не мислех, че ме харесваш.
Куфарите му бяха вече в колата и той се наведе и взе дипломатическото си куфарче. Тя го наблюдаваше, като се опитваше да разбере в какво настроение е. Ноа знаеше, че тя е достатъчно умна, за да се хване за нещо, което й даваше надежда.
— Щях да те харесвам още повече, ако простиш на Слоун.
Ноа видя Дъглас, който стоеше в гостната и го наблюдаваше със същата надежда, която Ноа бе доловил и в гласа на Кортни. Нетърпелив да се срещне със Слоун, той намигна на баща си и се обърна към вратата.
— Добре, щом това наистина ще те накара да ме харесваш още повече.
Това бе всичко, което тя искаше да чуе.
— Знаеш ли — добави невъздържано тя, когато той отвори вратата, — това, което би ми харесало най-много, е да се ожениш за Слоун и да останеш в Палм Бийч.
Ноа се засмя, прегърна я и я целуна по къдравата главица. Тя прие това като положителен отговор и го последва до портала.
— Ноа — извика нетърпеливо, когато той седна на задната седалка на колата, — ще бъда страхотна леля.
Той затвори вратата и се засмя.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Перката на хеликоптера все още се въртеше, когато Ноа слезе на главната палуба и се огледа за Слоун. Мина покрай един член на екипажа, който приготвяше яхтата за път, и вместо да губи време да я търси, грубо попита:
— Тук ли е госпожица Рейнълдс?
Човекът знаеше само три неща за госпожица Рейнълдс — сред екипажа се носеше слухът, че тя е била близка приятелка на агента от ФБР, който е наредил претърсването на яхтата; че е била обвинена в убийство и че е била доведена на борда от сестрата на работодателя си, която е казала на екипажа да пазят това в тайна. Той реши, че най-добре би било да се направи, че не знае нищо.
— Не знам, сър.
Ноа кимна и намръщено се изкачи по вътрешните стълби до спалнята си. Невъзможно беше за лодка или хеликоптер да пристигнат без морякът да ги забележи. Очевидно Слоун бе променила решението си и това му изглеждаше доста странно. Той пъхна ръце в джобовете си и се загледа в огромното легло, където бе изживял много часове на бурна страст и спокойни разговори със Слоун, и се зачуди доколко верни са били думите, с които я бе защитил Ричардсън. Жената, която Ноа бе видял на видеокасетата, не би се страхувала да застане пред него, ако беше невинна.
Слоун стоеше на прага зад него и се опитваше да събере кураж. Имаше няколко часа на разположение, за да помисли за това, което се бе случило между тях, и въпреки убедеността на Кортни, че Ноа ще й прости и ще забрави, тя се съмняваше. Това не беше приказка. Истината бе, че го обичаше от цялото си сърце, но му бе донесла само публично опозоряване. Ноа никога не й бе казал, че я обича, той не вярваше в брака и не желаеше да има деца. Освен това те принадлежаха на два различни свята. Единственото, на което можеше да се надява в момента, бе откровеност по време на това последно посещение и вероятно на прошката му някой ден. Тя решително пристъпи напред, като трепереше от напрежение. Ноа бе с гръб към нея.