— Дойдох да се сбогуваме — прошепна Слоун.
Раменете му се изправиха и той бавно се обърна.
— Дойдох да те помоля да ми простиш и зная, че за това ще ти трябва много време. — Тя замълча, а очите й го умоляваха да й повярва и да я разбере. — Не ти се сърдя за това, което чувстваш към мен. Толкова пъти исках да ти призная истината, но Пол се страхуваше, че ще кажеш нещо на Картър. — Като се опитваше да не издаде любовта и мъката, които изпитваше, тя дълбоко си пое дъх и продължи: — Въпреки това трябваше да ти кажа, защото със сърцето си знаех, че няма да го направиш. Все пак може би е най-добре, че нещата приключиха толкова бързо за нас. Нямаше да потръгне.
— Нямаше ли? — изрече той.
— Не — тя посочи елегантно обзаведеното помещение, ти си… а аз съм аз.
— Това винаги е било голяма пречка за нас.
Слоун бе толкова нервна, че не усети закачливата нотка, която се прокрадна в гласа му.
— Да, зная, но това не би ми попречило да се влюбвам все по-безнадеждно в теб. Ти не искаш да се жениш, а аз щях да поискам да ти стана съпруга.
— Разбирам.
— Аз обичам децата — прошепна тя с болка.
Докато я наблюдаваше, Ноа се пресегна и отметна завивката на леглото.
— А ти не искаш да имаш деца — рече тя.
Той разкопча яката на ризата си.
— Бих искал да имам дете от теб. Разкопча и следващото копче.
ЕПИЛОГ
Всички маси в скъпия ресторант в Палм Бийч бяха заети, а хората, които чакаха да се освободи място, стояха на бара. Телефонът на бюрото на метр д’отела иззвъня и той го вдигна. Заслуша се и се намръщи, защото не чуваше добре.
— Извинете, с кого искате да разговаряте? — попита той. — Да, Мейтланд все още са тук. Ще я повикам на телефона.
Метр д’отелът, чието име беше Роланд, бе отскоро в „Ремингтън Грил“. Провери в списъка си коя маса е резервирана за Мейтланд, след което тръгна към задната част на ресторанта. Там седяха три жени. Едната от тях бе прекрасна тридесетгодишна блондинка, другата бе елегантно облечена блондинка, която наближаваше петдесетте и по всяка вероятност бе майка на първата жена, и последната бе тъмнокосо момиче, облечено предизвикателно и изглежда нямаше нищо общо с другите две жени или с изисканата клиентела на „Ремингтън Грил“. Тъй като Роланд не бе сигурен дали човекът, който се обаждаше търсеше госпожа или госпожица Мейтланд, за по-сигурно каза:
— Извинете ме, дами — обърна се той към трите жени. — Търсят Мейтланд по телефона на бюрото ми.
И трите го погледнаха въпросително.
— Коя по-точно? — попита момичето.
— Обаждането е за Мейтланд — повтори Роланд, малко притеснен от ситуацията.
— Вие сте нов тук, така че нека ви обясня — дръзко продължи тя, като се забавляваше от объркването му. — Виждате ли, аз съм госпожица Мейтланд, а това — кимна към по-младата блондинка — е снаха ми, госпожа Ноа Мейтланд. — После се обърна и към по-възрастната блондинка: — А това е майката на снаха ми, която е госпожа Дъглас Мейтланд. Освен това е и моя майка — добави с гордост и радост.
— Удивително! — повдигна вежди Роланд, за да прикрие раздразнението си.
Слоун се съжали над него и отмести стола си назад.
— Обаждането вероятно е за мен. Ноа каза, че е възможно още тази вечер да се върне от Рим.
Ноа тихо се изкачи по стълбите и изненада тригодишната си дъщеря.
— Татко — възкликна тя и се затича към него по пижама, а прислужницата веднага отиде в съседната стая. — Връщаш се по-рано.
Друг път би я вдигнал на ръце, но сега криеше подарък зад гърба си, така че само й се усмихна.
— Леля Кортни беше тук днес.
— Досетих се — каза той нежно.
Тя наведе глава на една страна и дългите й руси къдрици затанцуваха.
— Как разбра?
— По косата ти.
Слоун откри съпруга си и дъщеря си на терасата. Те седяха и си шепнеха нещо.
— Татко се върна! — извика Ашли.
Ноа отправи към съпругата си поглед, изпълнен с любов.
— Разказваме си тайни — довери дъщеря им. Със светнало лице тя се наведе към Ноа, за да й прошепне още една тайна. После го погледна и попита: — Тази може ли да я кажа на мама?