— Искам да се опознаем, преди да е станало прекалено късно.
— Ти си изключително нахален — избухна Слоун, ядосана и объркана от неочакваното желание да заплаче. — Вече е прекалено късно. Нямам никакво желание да те опознавам, не и след всичките тези години.
— Ами сестра ти? Не се ли интересуваш от нея?
Отново си припомни същата фотография на клуба. Чернокоса, с отметната назад глава и дясна ръка опъната в перфектната поза за сервис, тя изглеждаше така, сякаш животът й е… идеален.
— Не повече, отколкото тя от мен — отвърна младата жена.
— Париш смята, че е пропуснала една много важна част от живота си, като не се е запознала с теб.
Според написаното във вестниците животът на Париш бе низ от щастливи събития — от трофеите й за тенис и езда до разточителните партита, които даваше за баща си в Сан Франциско и Палм Бийч. Тридесет и една годишната Париш Рейнълдс бе красива, уравновесена и със самочувствие и досега не бе имала нужда от сестра си. Слоун затвърди решението си да избягва всякакъв контакт с богатия клон на фамилията си.
— Просто не съм заинтересована — отвърна. — Дочуване.
— Днес говорих с майка ти. Надявам се тя да промени решението ти — отвърна той. Коленете й се подкосиха, но не можеше да се покаже слаба пред колегите си.
— Е, това е — каза тя бодро. — По-добре да тръгвам. Имам урок.
ГЛАВА ПЕТА
Докато стигне до залата, Слоун успя да си внуши, че чувствата й са под контрол и че е в състояние да се съсредоточи върху работата си.
Тя влезе в стаята, затвори вратата и приветливо се усмихна на групата.
— Ще си поговорим за начините, по които жените биха могли да се справят с няколко потенциални ситуации — изрече, след което се сети, че е забравила да ги поздрави и да се представи. — Между другото, казвам се Слоун Рейнълдс… — продължи и си помисли: „И току-що баща ми за пръв път в живота ми се свърза с мен.“
Тръсна глава, за да прогони тези мисли. Уроците, които даваше бяха жизненоважни за жените в стаята, а и те бяха важни за нея. Нуждаеха се от съвета й, разчитаха на нея. Картър Рейнълдс не означаваше нищо. Слоун го изхвърли от съзнанието си и започна първата си лекция:
— Ще започнем с един от най-често срещаните случаи, при които сама жена внезапно се оказва в опасност. Да предположим, че колата ви се развали насред път, вие сте сами, нощ е и нямате никакви пари. Почти не минават автомобили, а най-близкото населено място е на пет-шест километра. Какво правите в такъв случай?
Няколко ръце се вдигнаха и Слоун кимна към една привлекателна жена на средна възраст, която внушаваше респект.
— Аз бих заключила вратите, вдигнала прозорците и останала в колата, докато не пристигне полиция, пътна помощ или някой, на когото мога да се доверя.
Това бе точно отговорът, който очакваше да чуе, и той бе погрешен.
— Добре — каза тя, подготвяйки се да ги насочи към желания от нея отговор — тогава си представете, че докато сте заключени в колата си, до вас на пътя спира друго превозно средство. Един мъж излиза от него, идва до вас и ви предлага помощта си. Какво ще направите?
— Изглежда ли като човек, на когото може да се има доверие?
— Аз не зная как изглежда такъв човек — възрази Слоун, — нито пък вие. Имам предвид, кой изглеждаше по-благороден от Джефри Дъмър или Тед Бънди? Но да предположим, че този, който ви предложи помощта си, не изглежда почтен. Какво ще направите тогава?
— Ще държа прозореца затворен и ще го излъжа, че помощта вече пристига — завърши жената. — Това ли е правилният отговор?
— Е, нека проверим. — Слоун отиде до една маса, на която бе поставила телевизор и видео. — Ако човекът наистина е имал добри намерения, той просто би си тръгнал. Но какво мислите, че ще направи, ако е лош и иска да ви обере, изнасили или убие?
— Че какво може да направи? — отговори жената. — Аз съм в колата със заключени врати и вдигнати прозорци.
— Ще ви покажа какво може и ще направи. — Слоун включи видеото. На екрана се появи картина точно като тази, която Слоун бе описала, и една актриса играеше ролята на жената, спряла насред пътя заради авария. Втора кола спря до нея и добре изглеждащ актьор се появи и предложи да поправи колата й. Когато жената учтиво отклони предложението му, той внезапно сграбчи дръжката на вратата и се опита да я отвори. Тя започна да пищи от ужас, а той изтича до колата си, но вместо да си тръгне, миг по-късно се завърна с автомобилна щанга, строши й стъклото, отключи вратата, измъкна крещящата и бореща се жена от колата и започна да я бие е желязото.
Краткото филмче изглеждаше толкова реалистично, че ученичките на Слоун бяха потресени.