— Урок номер едно — каза тя. — Не оставайте в повредена кола. Ако го направите, се превръщате в потенциална жертва и сте на разположение на всеки престъпник и извратен тип, който мине наоколо.
— Тогава какво би трябвало да направим? — попита жената на един фармацевт.
— Имате няколко възможности в зависимост от това колко сте отдалечени от най-близката къща или постройка. Нито една от алтернативите не е достатъчно сигурна, но поне са по-приемливи от това да ви оберат или нещо по-лошо. Ако се намирате близо до сграда, дори да е на няколко километра, тръгнете към нея. Ако не можете да минете напряко, ще ви се наложи да тръгнете по магистралата, но бъдете готови веднага да се шмугнете зад някой храст или да се скриете в някой ров, ако видите, че приближава кола. Ако разстоянието е прекалено голямо, трябва да останете в колата, но бъдете готови да излезете от нея и да се скриете някъде в момента, в който видите приближаващи светлини. Ако някой дойде да провери колата ви, останете скрити. — Направи пауза, за да могат да възприемат тази информация, след което продължи: — Ако по някаква причина ви се налага непременно да останете в колата до сутринта, тогава изчакайте, докато видите приближаващите светлини, излезте от колата и се скрийте. От там ще можете да наблюдавате какво прави човекът и как се държи. Ако се опитва да влезе в колата или да я ограби, или ако е заедно е още няколко пияни приятели, поне ще знаете, че сте на по-безопасно място там, където се криете.
Слоун взе малък черен предмет от масата и с усмивка каза:
— Ако пък наистина не ви харесва да скитате по магистрали и полета в тъмното и ако не ви се иска да прекарате ужасяваща нощ, като влизате и излизате от колата си, криете се и се страхувате за живота си, тогава съм щастлива, че мога да ви предложа една алтернатива. Моля ви, вземете си един от тези. — Показа клетъчен телефон. — Можете да си го купите за по-малко от сто долара и ако го използвате само в спешни случаи, разходите за един месец няма да са големи. Съзнавам, че за някои от вас цената на телефона и месечната такса ще ограничат бюджета, но не бихте могли да оцените с пари живота си, а именно него рискувате, ако не си купите. С такъв апарат, в случай че останете сами в колата си, няма да ви се наложи да прекарате нощта, като се криете. Можете да позвъните на пътна помощ, на полицията, на съпруга или на приятеля ви и да им кажете, че ще чакате близо до колата. След това трябва само да останете скрити, докато пристигне очакваната помощ.
Джес тъкмо влизаше в стаята, когато тя добави:
— О, и още нещо. Ако сте се обадили в полицията, не пропускайте да кажете, че ще сте близо до колата, а не в нея. Не се измъквайте внезапно иззад някой храст, когато пристигнем.
— Защо не? — предизвика я Сара, като се усмихна на Джес.
— Защото — отвърна той сухо — си изкарваме ангелите, когато това ни се случи.
Всички се разсмяха, но Слоун остана с друго впечатление от тази привидно невинна размяна на реплики между двамата. Сара, която винаги бе мила с всички, в действителност искаше да принуди Джес да признае страха си от жените в стаята. Приятелката й беше сигурна в това, както и във факта, че Джес, който никога не приемаше подигравките и жените на сериозно, бе възнегодувал срещу шегата на Сара. Двамата бяха най-привлекателните и най-представителните хора в Бел Харбър и не можеха да се понасят. Бяха най-близките й приятели и тяхната ненавист най-накрая се появяваше на повърхността.
Слоун приключи лекцията си, напомняйки, че следващият урок включва някои хватки за самоотбрана и трябва да си облекат удобни дрехи, след което изключи телевизора и извади касетата от видеото. Бе напълно забравила, че Картър Рейнълдс бе изплувал от тъмната магистрала на миналото й. За нещастие спокойствието й продължи само докато Сара не я заговори.
ГЛАВА ШЕСТА
— Не мога да повярвам, че Картър Рейнълдс ти е баща — започна възбудено Сара в момента, в който тежките врати на общината се затвориха зад тях. — Не мога да повярвам — повтори тя, припомняйки си това, което бе чела за него в светската хроника.
— Аз самата никога не съм можела да го повярвам — кисело отвърна Слоун. — Всъщност никога не съм имала причина да го вярвам — добави, докато вървяха през паркинга към колата й.
Сара не й обърна внимание, мислите й препускаха в друга посока.
— Когато бяхме малки, ми казваше, че родителите ти са се развели, докато си била още бебе, но си забравила да ми споменеш, че баща ти е… Картър Рейнълдс. — Вдигна ръце с длани обърнати нагоре, като че говореше към небето. — Боже, само името му ме кара да си мисля за яхти, ролс-ройсове, банки и пари! Планини от пари. Как си могла да пазиш това в тайна от мен през всичките тези години?