На следващата година, когато двете момичета тръгнаха към детската градина, те се държаха за ръце за кураж и имаха абсолютно еднакви раници, които Ким им бе купила. Когато се върнаха вкъщи, и двете гордо стискаха рисунки, на които учителката им бе поставила две червени звезди. Кимбърли веднага залепи картината на Слоун на вратата на хладилника, но когато момичетата изтичаха до съседната къща, за да покажат и картината на Сара на майка й, госпожа Гибън я запрати върху разхвърляната маса и тя попадна точно върху едно от кръглите, мокри петна, оставени от чашата й с уиски. Слоун се опита да разкаже за рисунката на Сара, но госпожа Гибън й изкрещя да мълчи и това накара дъщеря й да се разплаче от страх и унижение. Другото момиче обаче не се разплака и не изглеждате уплашено. Вместо това взе картината, хвана Сара за ръка и я отведе обратно в дома си.
— Майката на Сара не може да намери подходящо място, на което да постави картините й — обясни тя на Кимбърли с тих и треперещ от гняв глас. После махна лепенката от хладилника и залепи с нея и двете рисунки. — Ще ги държим тук, нали, мамо?
Сара сдържа дъха си от страх, че госпожа Рейнълдс може да не е съгласна да отдели това ценно пространство за картините й, които собствената й майка не желаеше, но Кимбърли прегърна и двете момичета и каза, че това било чудесна идея. Този спомен се бе запечатал завинаги в съзнанието й, защото тя никога повече не се почувства самотна. Това не бе единственият път, в който майка й си създаваше проблеми, и Слоун често се застъпваше за нея. А Кимбърли често ги прегръщаше, утешаваше ги и им купуваше скъпи училищни помагала, за които едва събираше пари.
През следващите години детските им рисунки бяха заместени от техните контролни, училищни рисунки и изрезки от вестник с имената им, подчертани с червено. Книжките за оцветяване и пастелите, които бяха отрупвали масата, бяха заменени от учебници по алгебра и реферати. Темите на разговор се сменяха от учителите, които бяха некадърни, към момчетата, които бяха готини, и парите, които никога не стигаха. Момичетата разбраха, че Ким просто не може да се оправи с парите, затова Слоун бе тази, която се зае с бюджета. Бяха си сменили ролите и за други неща. Едно нещо обаче остана непроменено, дори се задълбочи — Сара знаеше, че е желана и важна част от едно семейство.
След всичко това бе разбираемо защо бе потресена от откритието, че една голяма семейна тайна никога не е била споделена с нея. Тя седна на кухненската маса и си помисли колко често бе сядала на кухненски маси заедно с Ким и Слоун. Хиляди пъти. Слоун я погледна.
— Искаш ли сандвич? — повтори тя.
— Разбирам, че това не е моя работа — започна Сара, — но може ли поне да ми обясниш защо си пазила в пълна тайна от мен всичко, свързано с баща ти?
Слоун се обърна, озадачена от огорчения й тон.
— Но това всъщност не беше голяма тайна. Като деца си говорихме за бащите си и аз ти разказах за моя. Когато майка ми била на осемнадесет, спечелила местен конкурс за красота и наградата била едноседмична екскурзия до форт Лодърдейл. Настанили я в най-добрия хотел. Картър Рейнълдс бил отседнал в същия хотел. Бил седем години по-голям от нея, невероятно мъжествен и много по-изискан. Мама повярвала, че е любов от пръв поглед и че ще се оженят и ще живеят щастливо до края на живота си. Истината е, че той не възнамерявал да се жени за нея, нито дори да се среща отново с нея, докато не разбрал, че е бременна, и тогава отвратителното му семейство не му оставило избор. През следващите две години живели близо до Корал Гейбълс, издържайки се от това, което той печелел, а мама родила още едно дете. Тя смята, че са били безкрайно щастливи до деня, в който майка му пристигнала в къщата им с една лимузина, предоставила му възможност да се завърне отново в семейното гнездо и той веднага приел. Мама била в шок и плачела и те успели да я убедят, че е егоистично да се опитва да задържи мъж, който желае свободата си, а също и да го разделя и от двете му деца. Принудили я да им позволи да вземат Париш в Сан Франциско за нещо, което мама мислела, че е просто посещение. После я накарали да подпише, че е съгласна на развод. Тя не знаела, че текстът, изписан с дребен шрифт, потвърждавал, че се отказва от правата си над Париш. След три часа си заминали. Край на историята.
Сара я наблюдаваше, а очите й бяха изпълнени със сълзи.
— Разказвала си ми тази история преди много време, но съм била прекалено млада, за да разбера безмилостната им постъпка и страданията, които са й причинили.