Слоун подтисна желанието си да провери какво става и незабавно премина на тротоара. Бързаше. Вероятно човекът в автомобила — ако изобщо бе човек — бе изпуснал нещо на пода и се бе навел да си го вземе. А може би бе решил да подремне. Въпреки това тя продължи да наблюдава колата, докато вървеше към дългата редица павилиони за храна на тротоара. Когато зави откъм северната страна на едно павилионче за сладолед, видя, че светлината в колата изгасна и висок мъж слезе от нея. Той бавно се насочи към плажа.
Слоун замръзна зад павилиона. Северно от сергиите за бърза закуска имаше около петкилометрова плажна ивица, осеяна с навеси, използвани от плажуващите за барбекюта и пикници. Тази отсечка бе пригодена за плуване, слънчеви бани и купони и точно там в момента се вихреше партито на Пит. Южно от навесите, там, накъдето вървеше непознатият, нямаше нищо освен дюни, обрасли с гъста растителност, които нощно време осигуряваха уединение на влюбени двойки и хора, които искаха да се занимават с други, по-малко невинни неща. Слоун знаеше, че е изнервена и неспокойна още от следобедния разговор с баща си, но имаше нещо подозрително в този мъж. От една страна, й изглеждаше смътно познат, а, от друга, не бе подходящо облечен за късна нощна разходка по плажа. На дюните ставаха кражби, продаваха се наркотици, а преди няколко години бе извършено дори и убийство.
Слоун се спря до павилиона за сладолед, след което се върна обратно по пътя си, придържайки се до будките за бърза закуска, така че да излезе в южния край на сградите. Оттам можеше или да го наблюдава, или да го проследи.
Проклинайки тихо пясъка, който пълнеше обувките му, мъжът остана до дюните в очакване жертвата му да се покаже. Тя бе толкова предвидима, лесна за следене и нищо неподозираща, че когато не се яви там, където той мислеше, това не му се стори обезпокоително. Слоун бързаше и след като не дойде на плажа, той предположи, че е забравила нещо вкъщи и се е върнала да го вземе. Вместо да тръгне след нея и да продължи да пълни обувките си с пясък, той се отдръпна няколко крачки назад, клекна и се скри между две дюни. Бръкна в джоба си за пакетчето ментови бонбони и зачака тя да се появи. Наведе се напред, сигурен, че ще я види, докато пресича улицата към къщата си. Луната бе скрита зад облак, но уличната лампа бе достатъчно близо до павилиона за закуски, за да може да я види, когато тя неочаквано се показа иззад южния край на сградите и почти веднага се скри в дюните.
Неочакваната й маневра го заблуди и прибави малко оживление и възбуда към следенето, което досега представляваше само четири отегчителни дни, през които изпълняваше задълженията си. Тя бе разбрала нещо.
Той внимателно се изправи, но тя сякаш бе изчезнала. Мъжът се обърна и започна да се катери по хълма.
— Спри там където си — гласът й така го обърка, че той изпусна високите стебла на растенията и се плъзна на земята. Нестабилен и неспособен да стъпи отново на крака заради мекия пясък, той се завъртя, препъна се и полетя към нея. Спъна се в нещо, усети удар отзад по врата си и падна по лице в пясъка. Надигна глава и я погледна. Тя стоеше на разстояние, на което не можеше да я достигне, краката й бяха леко разкрачени, а ръцете й бяха изпънати и държаха деветмилиметров глок.
— Постави си ръцете зад гърба, така че да мога да ги виждам — заповяда тя.
Засега бе съгласен да й се подчинява. Очевидно бе разбрала, че е въоръжен, когато якето му се бе разтворило. Щеше да се опита да го обезоръжи, но той нямаше намерение да й позволи това. Усмихна й се, докато поставяше ръцете си зад гърба.
— Това оръжие е доста голямо за малко момиче като теб.
— Събери си ръцете отзад.
Усмивката му стана по-широка.
— Защо? Нямаш белезници ли?
Слоун нямаше белезници, нямаше дори връзка за обувки, за да върже китките му. Пред себе си имаше въоръжен мъж на един населен плаж, който бе твърде хладнокръвен или необикновен, за да й се усмихва и да я предизвиква. Потенциален психопат, който не реагираше адекватно на положението си.
— Прави каквото казах — предупреди го тя и леко повдигни оръжието си. — Легни по гръб.
Той отново се усмихна, докато обмисляше инструкциите й.
— Мисля, че идеята не е добра. Когато посегнеш към оръжието ми, ще трябва само леко да се надигна, да хвана китката ти и да те застрелям със собствения ти пистолет. Виждала ли си някога пораженията, които нанася един деветмилиметров глок върху тялото?
Изглеждаше достатъчно луд, за да убие всеки, който му се изпречеше на пътя, а последното, което Слоун възнамеряваше да направи, бе да му даде тази възможност, като се опита да го обезоръжи. Насочи пистолета си между очите му.