С хвърчилото в ръка, тя бавно се спусна до най-ниския клон, после скочи на земята и го подаде на собственика му сред шумни ръкопляскания и одобрителни възгласи.
— Благодаря ти, Слоун! — изчерви се Кени Лендри от удоволствие и възхищение. Той фъфлеше, защото му липсваха два предни зъба, и това го правеше изключително мил за Слоун, която бе учила заедно с майка му в гимназията.
— Майка ми се уплаши да не се нараниш, но аз се обзалагам, че ти никога не се плашиш.
В действителност тя доста се бе притеснила, докато се спускаше през преплетените клони, защото шортите й се закачаха по тях.
— Всеки се страхува от нещо — отвърна му Слоун и разроши пясъчнорусата му коса.
— Аз веднъж паднах от едно дърво! — сподели малко момиченце с розови шорти и розово-бяла тениска, гледайки я със страхопочитание.
— Аз също съм се удряла, на лакътя — добави срамежливо Ема. Тя имаше къса къдрава червена коса и лунички по малкото носле. Държеше парцалена кукла в ръцете си.
Само Бъч Ингърсол не се впечатли.
— Момичетата трябва да си играят с кукли — заяви той на Ема. — Момчетата се катерят по дървета.
— Учителката ми каза, че Слоун е истинска героиня — отвърна му тя, притискайки куклата към гърдите си, сякаш й даваше кураж да говори. После вдигна очи към Слоун и промърмори: — Тя каза, че си рискувала живота си, за да спасиш онова момче, което падна в кладенеца.
— Учителката ти е много мила. — Слоун вдигна конеца на хвърчилото и започна да го навива около пръстите си. Майката на Ема също й беше съученичка и местейки погледа си от Ема към Кени, тя не можеше да прецени кой от двамата е по-сладък. Беше учила заедно е родителите на повечето от децата и докато им се усмихваше, с носталгия си спомняше приятелите от гимназията.
Заобиколена от децата на съученици и приятели, усети силен копнеж за собствено дете. През последната година това желание ставаше неустоимо. Искаше една малка Ема или един малък Кени, когото да обича, закриля и възпитава. За съжаление нямаше никакво желание да се омъжва.
Другите деца я гледаха със страхопочитание, но Бъч Ингърсол бе твърдо решен да не се впечатлява. Знаеше, че баща му и дядо му някога са били футболни звезди на гимназията. На шестгодишна възраст момчето не само имаше същата набита фигура като тях, но бе наследило и квадратната им челюст и надменността им. Дядо му беше капитан в полицията и началник на Слоун. Бъч издаде брадичката си напред по начин, който силно й напомни за шефа Ингърсол.
— Дядо ми каза, че всяко ченге би могло да спаси детето, но хората от телевизията вдигали шум само защото си жена.
Преди седмица тя се бе отзовала на повикване за изчезнало дете. Наложи се да слезе в един кладенец, за да го спаси. Местните телевизионни станции бяха надушили новината, а по-късно медиите на Флорида поеха историята около спасяването му. Три часа след като слезе в кладенеца и прекара най-ужасните мигове в живота си, тя се превърна в героиня. Мръсна и изтощена, бе посрещната с оглушителни ръкопляскания от жителите на Бел Харбър, събрали се да се молят за спасението на детето, устремили се към поредната новина, която да покачи рейтинга им.
Седмица по-късно тя намираше ролята на медийна звезда и местна героиня не само за неподходяща, но и за крайно смущаваща. От една страна трябваше да се бори е хората, които я смятаха за светица. От друга, налагаше се да се справя с капитан Ингърсол, петдесет и пет годишния дядо на Бъч, който приемаше необмисления й героизъм за „съзнателно парадиране“, а присъствието й в полицейския му отряд за оскърбление.
Слоун тъкмо бе навила въженцето на хвърчилото и усмихната го подаваше на Кени, когато пристигна Сара Гибън — най-близката й приятелка.
— Чух викове и ръкопляскане — каза тя. — Какво се е случило с хвърчилото ти, Кени? — Усмихна му се и той засия. Сара действаше по този начин на всички мъже, независимо от възрастта им. С лъскавата си, късо подстригана кестенява коса, искрящите зелени очи и деликатните черти, тя можеше да спре мъжете насред път само с един-единствен поглед.
— Беше се закачило на дървото.
— Да, но Слоун го свали — възбудено го прекъсна Ема, сочейки дървото.
— Тя се изкачи чак до върха — включи се Кени — и не се уплаши, защото е смела.
Като евентуална бъдеща майка Слоун почувства, че трябва да поправи впечатлението, което е оставила у децата.