— Скъпа, покажи медальона, който ти подарих — каза Пит, когато Слоун ги запозна с Ричардсън. — Това е чисто четиринадесеткаратово злато — добави той гордо.
Мери повдигна тежкия медальон във форма на сърце, за да могат всички да му се възхитят.
— Хубав е — измърмори Слоун, опитвайки се да се концентрира върху това, което ставаше около тях, и внимаваше да не изрече нещо, което Пол би приел като предателство от нейна страна.
Агент Ричардсън се наведе напред, за да види медальона.
— Красив е — каза.
— Миналия месец — довери му Мери Бет, чупейки рекорда си за продължителност на разговор с непознат — Пит ми даде златен часовник за спомен от месеца преди сватбата ни.
— Явно е луд по теб — отбеляза Пол.
— Той е обсебен — поправи го Джес с усмивка, но Слоун едва го чу. Вниманието й бе приковано към една неочаквана и внезапна заплаха за агент Ричардсън. По плажа към тях идваше Сара заедно с кавалера си, а тя никога не забравяше привлекателни мъжки лица. Малко по-рано тя бе казала, че не възнамерява да остане дълго на партито, но все пак бе тук. Пол изглежда забеляза объркването на Слоун и проследи погледа й.
— Това е приятелката ми Сара — предупреди го тя колкото може по-безгрижно.
— Заедно с мъжа за тази седмица — саркастично добави Джес, отпивайки глътка бира. — Този кара беемве за осемдесет хиляди долара. Синьо. Името му е Джонатан.
В момента Слоун имаше по-големи проблеми от дребнавите заяждания между най-близките й приятели. Тя пристъпи напред в момента, в който двойката приближи.
— Здравей Сара. — Говореше бързо, надявайки се да предотврати евентуалната катастрофа. — Здравей Джонатан, аз съм Слоун, а това е приятелят ми Пол Ричардсън от Форт Лодърдейл.
Докато двамата мъже си подаваха ръце, тя напразно се опитваше да отклони вниманието на приятелката си от агента.
— Чу ли бомбичките преди малко? Всички мислеха, че са били изстрели.
— Не — отговори Сара, изучавайки Пол. Лицето й изразяваше объркване, но изведнъж просветна. — Знам кой сте. Вчера бяхте в парка.
— Да, бях.
— Видях ви там. Всъщност ви посочих на Слоун…
Дочувайки тази информация, Джес пресуши бирата си, наблюдавайки Ричардсън.
— За нещастие, когато ми посочи Пол, той бе с гръб към мен — засмя се Слоун. — Търсил ме е в парка, но не сме се видели и се свързахме чак по-късно.
Сара изпитателно се взря в нея.
— Искаш да кажеш, че си знаела, че той ще дойде в града?
— Не, разбира се. Когато поканих Пол, той мислеше, че ще е твърде зает. В последния момент разбрал, че би могъл да пристигне за част от уикенда, и се опитал да ме изненада.
Интересът на Сара се прехвърли от странната нова връзка на Слоун към финансовото състояние на потенциалния й приятел.
— Да се откъсне от какво?
Агентът от ФБР най-накрая реши да я измъкне от затрудненото положение и обясни любезно:
— Аз съм в застрахователния бизнес.
— Наистина ли — изрече Сара с ентусиазъм. Мечтаеше двете с приятелката си да си намерят богати съпрузи. — Застраховането е такава интересна професия. С какъв вид застраховки се занимавате?
— Разполагаме с повечето видове полици. Бихте ли желали да прибавите една нова към вече съществуващата ви застраховка? — бързо вметна той. Това бе майсторска тактика, защото абсолютно никой не желаеше да присъства на парти, на което някой се опитва да продава застраховки, и Пол очевидно знаеше това. При други обстоятелства Слоун би била впечатлена и възхитена.
— Не — отвърна Сара, уплашена от възможността той да започне да я убеждава.
За огромно облекчение на Слоун Ричардсън реши да избави и нея и себе си от цялото това мъчение.
— Слоун бе толкова заета през целия уикенд, че нямахме почти никакво време да останем насаме, а аз трябва да си тръгвам утре — каза той, след което я погледна така, сякаш бяха близки приятели. — Какво ще кажеш да ми предложиш чаша кафе, преди да се върна в хотела, Слоун?
— Страхотна идея — отвърна тя и като помаха на приятелите си, се обърна и се отдалечи заедно с него.
Сара дълго ги наблюдава, а после погледна кавалера си.
— Джонатан, забравила съм си пуловера. Мисля, че е на одеялото на Джим. Имаш ли нещо против да ми го донесеш?
Той кимна и се отдалечи.
Джес го погледна и отново отпи от бирата. После язвително изрече:
— Кажи ми нещо, Сара. Защо всички мъже, с които излизаш, имат трисрични първи имена?
— Защо всички жени, с които ти излизаш, имат двуцифрен коефициент на интелигентност? — не пропусна да му го върне тя, макар че вниманието й все още беше насочено към Слоун и Пол. — Много е привлекателен — отбеляза.