Слоун реши, че е малко странно и обезпокоително това, че той спомена точно тези хора, но когато добави, че включва и майка й, тя се успокои.
— Още веднъж ще подчертая необходимостта от абсолютна дискретност — продължи Пол, докато минаваха през гостната. — Не трябва да се има доверие на никого. Много по-рисковано е, отколкото предполагаш.
— Все още не съм се съгласила — напомни му тя, когато стигнаха до входната врата. — Също така не е добра идея утре да се срещаме у дома. Сара ще ме отрупа с въпроси за теб, а мама ще се опитва да ме убеди да замина, защото й оставих съобщение, че няма да отида. Най-вероятно и двете ще се появят тук дори преди теб.
— В такъв случай къде можем да се срещнем?
— Какво ще кажеш за същото място, на което се срещнахме тази вечер — на дюните?
Пол се сгуши в якето си и се загледа в жената, очакваща отговора му. През последния час тя се бе справила умело и ефикасно с човек, за когото вярваше, че е въоръжен нападател, и само минути й бяха необходими, за да свикне да го приема за свой приятел. Преди малко я бе наблюдавал как се приспособява към факта, че нейният виден баща по всяка вероятност е престъпник. Въпреки че изглеждаше крехка и деликатна, тя бе бърза и ловка. И все пак вълненията през деня очевидно й се бяха отразили. Имаше напрегнат и изтощен вид и той неочаквано усети вина. Опита се да я ободри, като се пошегува:
— Този път ще бъдеш ли по-любезна?
— А ти ще ме нападнеш ли отново? — Леко се усмихна тя.
— Не съм те нападал, просто се спънах.
— Повече харесвам своята версия — заяви младата жена и той се засмя въпреки тревогите си.
Все пак, докато минаваше през предния двор, се замисли за проблемите, които Слоун можеше да му създаде в Палм Бийч. Първоначално бе отхвърлил идеята да я използва в един толкова сложен и секретен план. Беше се нагледал на глупавите, неопитни и корумпирани ченгета от малките градове и инстинктивно не им вярваше, а и това, че тя се оказа изключително схватлива и уравновесена млада идеалистка, също го изпълваше със съмнения. Изобщо не се притесняваше, че тя може да му откаже да замине с него в Палм Бийч. Имайки предвид онова, което бе прочел в досието й във ФБР, а също и от личните си наблюдения, той бе сигурен, че тя ще замине. Същата упоритост, която я бе накарала едва осемгодишна да предпочете фъстъченото масло пред това да поиска пари от баща си, сега щеше да я накара да преглътне гордостта си, да използва своята почтеност и морални принципи и да замине с него.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Мотел „Океански изглед“ в действителност не предлагаше изглед към океана, а само към чайките, виещи се над него, но пък имаше плувен басейн, салон, който беше затворен до два през нощта, и кабелна телевизия. Всички тези удобства се използваха в един през нощта, когато Пол застана пред главния вход. Телевизорът в преддверието работеше, от джубокса в салона гърмеше музика и шестимата души, които пиеха на бара, дори не поглеждаха към дансинга. Пол излезе през една странична врата и заобиколи басейна, където няколко тинейджъри играеха водна топка.
Когато влезе в стаята си, телефонът му звънеше. Той го остави да звъни, докато заключи два пъти вратата, провери я, спусна пердетата на прозорците и едва тогава отиде до леглото и вдигна слушалката. Гласът, който се разнесе от клетъчния телефон, принадлежеше на един агент, когото познаваше от години и който бе в Бел Харбър от два дни и му помагаше да провери Слоун.
— Е? — попита нетърпеливо другият агент. Видях те с нея на едно парти на плажа. Ще ни съдейства ли?
— Да — отговори Пол.
— Смятах, че не възнамеряваш да се свързваш е нея до утре сутринта.
— Промених решението си.
— Кога?
— Вероятно е станало по времето, когато дойде зад гърба ми и ме събори на земята. Не, всъщност май стана точно след това, докато държеше деветмилиметровия си глок насочен срещу мен.
Приятелят му се изсмя силно.
— Изработила те е. Шегуваш се!
— Не, не се шегувам и ако таиш някаква надежда приятелството ни да продължи, повече няма да споменаваш за това. — Въпреки резкия тон Пол не можа да сдържи усмивката си при спомена за невероятния начин, по който тази вечер го бе унизила една наивна и неопитна жена полицай, тежаща по-малко от петдесет килограма.
— Чух три изстрела. Имайки предвид всички медали, които е получила за точна стрелба в Полицейската академия, не успя ли поне да те рани?
— Тя не стреляше по мен. Държеше на прицел един човек, за когото вярваше, че е въоръжен нападател на пълен с хора плаж, и знаеше, че приятелите й са на по-малко от триста метра разстояние. Вместо да поеме риска да ме обезоръжи сама, което със сигурност би застрашило намиращите се наоколо невинни минувачи, тя стреля във въздуха и сигнализира за помощ. Идеята й беше добра. Благоразумна, експедитивна и изобретателна. — Направи пауза, за да постави една възглавница на леглото, след което се изтегна на него и продължи: — Когато след няколко минути пристигна подкреплението й, тя вече бе разбрала кой съм и какво искам да направи и влезе в ролята, която трябваше да изиграе. Всичко бе обмислено, тя показа забележителни умения и съобразителност.