Выбрать главу

— Да си смел не означава да не се страхуваш, а въпреки страха си да правиш това, което трябва. Например — усмихна се тя към децата — вие сте смели, когато казвате истината, независимо от това, че се страхувате да не си навлечете неприятности. Това също е смелост.

Пристигането на клоуна Кларънс, който носеше огромни балони, накара децата да й обърнат гръб и да хукнат след него. Останаха само Кени, Ема и Бъч.

— Благодаря ти, че ми свали хвърчилото — каза Кени с още една от обезоръжаващите си усмивки.

— Моля — отговори Слоун, потискайки желанието да го грабне в прегръдките си. Трите деца се обърнаха и си тръгнаха, спорейки на висок глас колко смела е в действителност тя.

— Госпожица Макмълин беше права. Слоун е истинска благородна героиня — заключи Ема.

— Тя е смела — обади се Кейн.

— Смела е за жена — пренебрежително изрече Бъч. В този момент още по-силно напомни на Слоун за шефа Ингърсол.

Срамежливата малка Ема се обиди:

— Момичетата също са смели.

— Не са! Тя дори не е трябвало да става полицай. Това е мъжка професия.

— Майка ми — заяви момиченцето — казва, че Слоун Рейнълдс би трябвало да е шеф на полицията!

— Така ли? — високомерно изрече Бъч. — Е, дядо ми пък е шеф на полицията и казва, че тя е таралеж в гащите! Казва още, че тя би трябвало да се омъжи и да ражда бебета. Момичетата са за това!

Ема отвори уста, за да протестира, но не знаеше как.

— Мразя те, Бъч Ингърсол — извика и избяга — една малка феминистка със сълзи в очите.

— Не биваше да казваш това — обади се Кени. — Разплака я.

— Не ми пука? — заяви Бъч — малък еснаф, който разсъждаваше като дядо си.

— Ако утре се държиш мило с нея, вероятно ще забрави обидата — посъветва го Кени — малък политик, точно като баща си.

ГЛАВА ВТОРА

Децата се отдалечиха и Слоун се обърна към приятелката си с кисела усмивка:

— Досега не можех да реша дали искам да имам момиченце или момченце. Вече съм сигурна, че предпочитам момиче.

— Като че ли имаш избор — пошегува се Сара, запозната с темата, която бяха започнали да подхващат прекалено често. — И докато се опитваш да решиш какъв да бъде полът на твоето незаченато дете, може ли да ти предложа да отделяш малко повече време за намирането на подходящия баща и съпруг?

Самата тя постоянно ходеше на срещи и всеки път, когато излизаше с някой мъж, оглеждаше приятелите му с намерението да намери подходящ и за Слоун. В момента, в който го избереше, бързаше да го запознае с приятелката си. И независимо, че сватосването й непрекъснато се проваляше, тя не се отказваше. Не можеше да разбере как така Слоун предпочиташе да прекара една самотна вечер вкъщи, а не в компанията на някой привлекателен мъж.

— Кого имаш предвид този път? — попита я предизвикателно Слоун, когато тръгнаха през парка към палатките и павилионите, издигнати от местните търговци.

— Ей-там има едно ново лице — кимна Сара по посока на висок мъж със светлокафяви панталони и бледожълто яке, който се бе облегнал на едно дърво и гледаше децата, насъбрани около клоуна, който внезапно превърна два червени балона в червен елен с рога. Мъжът пиеше от голяма картонена чаша, а лицето му бе в сянка. Малко по-рано, точно когато беше свалила хвърчилото и си говореше с децата, младата жена го бе забелязала да ги наблюдава и след като сега гледаше същите деца, предположи, че той е баща, на когото е възложено да се грижи за отрочето си.

— Той вече е нечий баща — отбеляза тя.

— Защо мислиш така?

— Защото от половин час наблюдава децата.

Приятелката й не се предаваше:

— Това, че ги гледа, не означава, че някое от тях е негово.

— Защо тогава мислиш, че го прави?

— Ами може да е…

— Педофил.

Сякаш усетил, че говорят за него, мъжът изхвърли картонената си чаша в кошчето под дървото и се запъти към новата пожарна кола, около която се бяха насъбрали много хора.

Сара погледна часовника си.

— Късметлийка си. Днес така или иначе нямам време за сватосване. Остават ми още три часа работа в нашия павилион.

Тя се занимаваше с вътрешен дизайн и тук имаше павилион, в който предлагаше брошури и безплатни съвети.

— Дори един привлекателен мъж не си направи труда да дойде да си вземе брошура или да зададе въпрос.

— Лентяи — подразни я Слоун.

— Права си — съгласи се сериозно тя, докато вървяха по алеята. — Все пак реших да затворя за двадесет минути, в случай че искаш да хапнем нещо.

— След пет минути поемам нашата палатка за един час. Трябва да поработя.

— Добре, но каквото и да правиш, стой далеч от чилито! Снощи имаше импровизирано състезание кой ще направи най-лютото чили и Пит Салинас спечели. Около количката му са разлепени реклами, че то е най-горещото във Флорида, но мъжете се тълпят да купуват. Така правят мъжете — обясни авторитетно Сара. — Да доказваш, че можеш да ядеш люто чили, си е определено мъжка работа.