Доволен от това, че бе успял да я поуспокои, Пол я остави на собствените й мисли, но когато стигнаха отклонението на магистралата, водещо до Палм Бийч, осъзна, че трябва да я върне към действителността. След като бе положил усилия да представи роднините й като човечни и харесвани хора, сега трябваше да й напомни, че баща й е заподозрян и ролята й е да го шпионира.
— Къщата на баща ти се намира на десет минути от тук. Преди малко ти описах най-добрата възможна ситуация. Опасявам се, че сега трябва да те подготвя за най-лошата. Нека още веднъж да преговорим плана, за да можем да си свършим работата.
Тя се обърна към него.
— Добре, започвай.
— Ще им кажем, че сме се срещнали преди пет месеца във форт Лодърдейл, където съм присъствал на застрахователен семинар — обясни той, напомняйки й за личните подробности, които трябваше да знае за него. — Името на баща ми е Клифърд, а на майка ми — Джоан. Починала е още когато съм бил дете. Израснал съм в Чикаго и съм завършил университета в Лайола. Все още живея в Чикаго и работя за известно застрахователно дружество. Не сме имали възможност да прекараме много време заедно, защото живеем далече един от друг и поради тази причина е било толкова важно за нас да сме заедно тези две седмици — Той мина в съседната лента, подготвяйки се да завие по отклонението за Палм Бийч. — Ясен ли съм дотук?
Тя кимна. Бяха обсъдили вече всичко това, но сега любопитството й бе събудено.
— Истина ли е всичко това?
— Не — отвърна той с тон, с който я предупреждаваше да не го разпитва за личния му живот. — Прикритието ми е добро и ще издържи, ако Рейнълдс реши да ме провери, но се съмнявам това да е необходимо. След като семейството ти разбере, че не сме се познавали, нито сме прекарвали дълго време заедно, няма да станат подозрителни, ако не знаеш всичко за мен. Освен това няма да са особено заинтересовани от мен, така че едва ли ще задават много въпроси. Ще съм там, ако някой реши да попита нещо. Ако не съм наоколо, кажи каквото искаш, но не забравяй по-късно да ме предупредиш. Нека сега преговорим твоето минало. Избра ли си подходяща професия?
— Да.
И двамата смятаха, че би било глупаво да кажат на Картър Рейнълдс, че Слоун е детектив. Според информатора на Пол в Сан Франциско баща й не знаеше нищо за нея, Когато се бе обадил на Кимбърли, за да вземе номера й, и нямаше причина да мислят, че е научил нещо, когато се е обадил в работата й. Пол все още се надяваше на това.
— Не мога да повярвам какви късметлии сме, че майка ти не е имала възможност да му каже нищо за теб, когато й се е обадил.
— Късметът няма нищо общо с това. Майка ми е умирала от желание да му разкаже за мен, но той не й е дал никаква възможност, защото е безсърдечен и груб. Не й се е обаждал цели тридесет години, защото не се интересува от това как тя се чувства или какво мисли. Когато позвънил, казал, че иска телефонния ми номер. В момента, в който му го продиктувала, той казал, че ще позвъни някой друг път и затворил.
— Разбирам.
Слоун не искаше да го обезкуражава.
— Имаш късмет — усмихна се тя. — Подпитах Сара и тя отговори, че си спомня точно какво е казал капитан Ингърсол на Картър. Нищо от думите му не би могло да подскаже на баща ми, че се е обадил в полицията и че аз съм ченге. Това е късмет.
— В такъв случай съм задължен на късмета. А сега ми кажи каква професия си си избрала.
— В колежа отначало учих морска биология и математика преди да се заема с правните дисциплини, но ти поиска да избера професия, която да се стори приемлива на Рейнълдс. Научните ми познания не вършат работа. Миналата седмица, докато чаках Сара да приключи разговора си с един клиент, все още се опитвах да намеря решение, и то внезапно ме осени — идеалната професия.
— Не ме дръж в напрежение, каква е тя?
— През следващите две седмици ще съм дизайнер.
— Права си — засмя се той. — Точно това имах предвид. Знаеш ли достатъчно в тази област?
— Ще се справя.
Години наред тя беше слушала и наблюдавала Сара и с основание смяташе, че е усвоила достатъчно, за да заблуди баща си.
— Трябва да обсъдим още нещо. — Гласът му стана неумолим. — Искам да съм абсолютно сигурен, че ти е ясна ролята ти в Палм Бийч и последствията, ако се отклониш дори за миг. Баща ти има основателно право да очаква уединение в собствения си дом. Тъй като отиваш там по моя молба, на практика ти работиш за ФБР. Тъй като нямаме заповед за обиск, всяко доказателство, което открием, няма да бъде прието в съда, освен ако не е било очевидно и на място, на което сме били допуснати. Можеш да ми предаваш информация, но нямаш право да я търсиш. Ясен ли съм? Не искам от теб нищо повече от това да отвориш някое чекмедже, ако някой те е помолил да му извадиш нещо от него.