Слоун се пошегува:
— Всъщност чувала съм нещо за това в един епизод на „Ред и закон“.
Той продължи:
— Колкото до разговорите, които може да дочуеш, важат същите правила. Трябва да си сигурна, че си на място, където ти е позволено да бъдеш, и че имаш основателна причина да си там. Също така е хубаво по това време да присъства и някой друг. Колкото до телефоните, няма да има подслушване. Ще спазваме съвсем точно правилата. Разбра ли?
Тя кимна.
— Разбрах. Работата е там, че колкото и да сме съвестни, адвокатите му ще изтъкнат многобройни причини в съда, за да потулят нещата.
— Твоята работа е да се убедиш, че не си направила нищо, което да накара съдията да застане на тяхна страна.
— Това, което трябва да запомниш, е, че основната причина да сме тук, не е да търсим улики. Тук съм, за да го държа под око. Той прекарва голяма част от времето си в Палм Бийч. Искам да знам какво прави, докато е тук, къде ходи и с кого се среща. Ти си тук, защото това е единственият начин да дойда и аз и защото може би си в състояние, ако се натъкнеш на полезна информация, да ми я предадеш. Но не си тук, за да търсиш тази информация.
— Разбирам.
Доволен, Пол се опита да измисли някоя по-лека тема за разговор.
— Смятам, че идеята ти да се представиш за дизайнер е много добра. Рейнълдс по никакъв начин няма да се почувства заплашен. Това е идеално.
Слоун кимна, но с наближаването на времето за маскарада, идеята да се представи с друга професия, особено с тази на Сара, изобщо не й се струваше идеална. Щеше да попадне на чужда територия, да се среща с високомерни непознати и като криеше истинската си професия, тя заличаваше целия си живот.
— Слоун — обади се Пол, като сви по един широк булевард с внушителни сгради с изглед към океана, — притеснява ли те нещо в това да се представиш за вътрешен декоратор?
— Вътрешен дизайнер — поправи го тя е въздишка. — Не, всичко е наред. Всичко е въпрос на вкус, така че ако сгреша, просто ще решат, че нямам вкус.
— Това ми е достатъчно — отвърна той, — в крайна сметка колкото повече те подценява Рейнълдс, толкова по-склонен ще бъде да се разкрие пред теб. Чувствай се свободна да изглеждаш несръчна, наивна и дори глупава, когато е възможно. Той ще се върже.
— Какво те кара да мислиш, че той ще повярва, че съм такава?
— Това, че според информацията ми такова е мнението му за майка ти — изрече Пол, подбирайки внимателно думите си. Не искаше да й каже, че Рейнълдс бе нарекъл Кимбърли „безмозъчна и типична тъпа блондинка“.
— Сигурна съм, че ще го намразя — отвърна младата жена и тихо въздъхна. — Какво общо има мнението му за майка ми с това какво ще помисли за мен?
— Изглеждаш точно като нея — усмихна й се кисело той.
— Не мисля така.
— Така е. Рейнълдс също ще си помисли така и ще приеме, че си… — той направи пауза, за да избере най-невинни думи, които Картър Рейнълдс бе използвал, за да опише майка й, — че си лековерна като нея.
Слоун остана с неприятното впечатление, че Пол вече е взел някакво решение, но внимателно я насочваше към него, защото то нямаше да й хареса.
— Да разбирам ли, че искаш да подсиля грешното му впечатление за майка ми и моя интелект?
— Ако можеш.
— И след като си знаел, че вероятно не би ми допаднала тази идея, си решил да ми я запазиш за момента, в който ще се намираме пред вратата му.
— Точно така — безсрамно заяви той.
Слоун облегна глава назад, затвори очи и потъна в един от редките си моменти на самосъжаление.
— Чудесно, това е просто чудесно.
— Виж, Слоун, идваш тук, за да вършиш работа, а не за да накараш Рейнълдс да ти се възхищава, нали?
— Точно така — въздъхна тя, като си представи двете седмици, които я очакваха.
Наближиха разкошната вила в средиземноморски стил с калдъръмена алея и масивни железни порти.
— Едно последно уточнение. Знам, че ще ти е трудно, но не трябва да показваш враждебността си към Рейнълдс Той не е глупак и трябва да повярва, че искаш да се сдобрите. Можеш ли да прикриеш чувствата си към него?
— Упражнявах се — кимна Слоун.
— Как се упражняваш за такова нещо? — попита той.
— Заставам пред огледалото и си мисля за някое ужасно нещо, което е направил, а след това се опитвам да се усмихвам, докато започна да изглеждам щастлива от него.