Когато в Бел Харбър проспериращите нови жители строяха нов или ремонтираха стар дом, те неизменно инсталираха модерни, многофункционални телефонни системи. Телефоните при някои от тези системи не само осигуряваха услуги за стаите, а позволяваха на собственика да контролира всичко — от системите за осветление и сигурност до климатиците. Когато собственикът знаеше кои кодове да използва, телефоните си вършеха работата, но когато той сгрешеше, наставаше хаос, а историите, които разказваха огнеборците и полицаите в Бел Харбър, бяха доста весели.
Обзета от неочаквана носталгия, Слоун си спомни за миналия месец, когато Карън Алторп вдигнала слушалката и по невнимание набрала пет, което бе номерът на пожарната, имайки намерение да набере шест, за да включи джакузито си. Когато пожарникарите нахлули през един прозорец и стигнали до задния двор, открили палавата разведена жена да лудува гола заедно с градинаря си в горещата вана. Гола, но възмутена, тя заплашила да даде под съд безпомощните огнеборци за разрушаване на собствеността й и им заповядала да напуснат.
Седмица по-късно, вместо да набере шест, тя набрала девет, което включило алармата в полицията. Джес Джесъп пристигнал пръв в притъмнялата къща и намерил Карън до басейна, загледана към звездите и абсолютно гола. Тя била толкова объркана, когато Джес се появил, извикала уплашено, но после поканила мъжествения полицай да свали дрехите си и да се присъедини към нея.
Доктор и госпожа Пемброук бяха инсталирали подобна система в новата си къща и тя бе виновна за развода им. По-късно доктор Пемброук се опита да съди производителя за седем милиона долара — сумата, която трябваше да даде на госпожа Пемброук при развода.
Слоун махна с ръка и отвори книгата. След минути беше напълно погълната от нея.
Внезапният звън на будилника я накара да подскочи. Тя напипа часовника и го изключи, тъй като искаше да завърши главата. След малко неохотно захлупи книгата на нощното шкафче и стана.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Пол почука на вратата й няколко минути преди седем часа и Слоун му извика да влезе.
— Вече съм почти готова — каза тя, подавайки глава от дрешника. Той беше със сив раиран костюм, бяла риза и вратовръзка на червени и сиви шарки. Слоун си помисли, че изглежда много добре, но имайки предвид обстоятелствата, не беше сигурна дали е подходящо да обсъжда външния му вид.
— По-добре остави вратата отворена, така че никой да не си извади погрешни заключения и да ни предаде на нейно височество — предупреди го.
Застанала пред голямото огледало в дрешника, тя сравни външния си вид със съответната снимка. Копринената пола в светлосиньо и пурпурно беше дълга и права, с цепка до коляното, а блузата имаше широка яка, която трябваше разкрива раменете. Слоун се чувстваше малко странно с голи рамене, но когато се опитваше да придърпа яката, меката коприна се плъзгаше отново надолу. Провери отново снимката и извади подходящия колан, след това обу и подходящите сандали. Сложи сребърните обици с клипс и гривната, която трябваше да носи, след това взе сребърната верижка от снимката и също си я сложи. Чувстваше се съвсем непривично, но тъй като Сара и майка й бяха експерти по отношение на облеклото, реши да следва техните съвети.
Реакцията на Пол я накара да се почувства доволна, че се е ръководила от снимката.
— Изглеждаш зашеметяващо — каза той. — Какъв е този цвят?
— Не зная. Защо?
— Защото е същият като цвета на очите ти.
— В такъв случай бих го нарекла син — отвърна тя с усмивка.
В края на стълбището униформен прислужник ги очакваше, за да им покаже гостната, където бяха сервирани коктейли и ордьоври. Там вече ги очакваха тримата членове на семейството и един мъж, който говореше с Париш, обърнат с гръб към вратата. Баща й погледна към тях в момента, в който влязоха, и остави чашата си на масичката.
— Точно навреме — отбеляза с приветлива усмивка. Представи им непознатия като Ноа Мейтланд. Първата реакция на Слоун бе изненада, че имаше поканен гост при тази толкова странна семейна ситуация, но когато Ноа се обърна и я погледна, тя се почувства като момиченце.
Висок, с черна коса, той имаше усмивка, която можеше да освети цяла стая, и очи с цвета на студено желязо. Гласът му предизвикваше същия ефект като хубаво музикално изпълнение. Той притежаваше такъв сексапил и изглеждаше толкова безпогрешен в тъмния си костюм и раирана вратовръзка, че Слоун съвсем се обърка, когато той се доближи до нея.