— В това семейство жените са много красиви. — Сивите му очи я гледаха с възхищение.
— Как сте? Приятно ми е — успя да изрече Слоун. — Благодаря — добави глупаво, издърпвайки бързо ръката си и отмествайки погледа си от него. Той бе живото въплъщение на „господин идеалният“, когото Сара описваше.
Докато отиваха към трапезарията, баща й тихо й довери:
— Париш и Ноа на практика са сгодени.
— Чудесна двойка са — отбеляза тя, наблюдавайки сестра си, която влизаше заедно с Ноа в трапезарията. Чувстваше се малко тъжна заради пропуснатата възможност на Сара, но в момента, в който започнаха да се хранят, вече имаше далеч по-големи проблеми, защото двамата с Пол бяха център на вниманието.
— Това е важен момент за цялото ни семейство — каза баща й и огледа хората около масата, като специално погледна и Ноа Мейтланд. — Слоун, разкажи ни за себе си.
— Няма много за разказване — отвърна тя, опитвайки се да не забелязва, че цялото внимание на Ноа бе насочено върху нея. — Откъде искате да започна?
— Започни с професията си — предложи Картър, — с какво се занимаваш?
— С вътрешен дизайн.
— Явно семейството е пълно с жени на изкуството — забеляза той, усмихвайки се към Париш.
— Аз не съм артистична личност — отбеляза Едит от мястото си в края на масата. — Била ли си в колеж?
— Да.
— Какво изучаваше?
Моментът да се представи като лекомислена и глуповата жена, както искаше Пол Ричардсън, бе дошъл.
— О, учих много неща — отвърна Слоун, придържайки се възможно най-близо до истината. — Не можах да реша какво искам да правя с живота си. Непрекъснато сменях специалностите си.
— Какви бяха оценките ти?
— Отлични.
— Смяташ ли, че си добър вътрешен декоратор?
Слоун изпита задоволство от това да я поправи:
— Вътрешен дизайнер.
След това заговори Пол Ричардсън. Усмихвайки се нежно на младата жена, той каза:
— Мисля, че е много добра.
Едит Рейнълдс не се предаваше.
— Всички вътрешни декоратори, за които съм чувала, са хомосексуалисти. Бих предпочела младите жени като теб и Париш да правят нещо по-полезно с живота си.
Слоун хвърли поглед към Париш, за да види как сестра й приема тази недотам изтънчена критика, но дори да чувстваше нещо, тя не го показа. С червената си рокля тип саронг и тъмната си коса тя изглеждаше красива, екзотична и сдържана.
— Каква професия би избрала ти? — попита Слоун белокосата жена.
— Бих станала счетоводител — обяви Едит. — Вярвам, че бих вършила добра работа и бих откривала повече възможности за удръжки от собствените си счетоводители.
— За съжаление Слоун няма ум за сметки — гордо отбеляза Пол и я потупа по ръката.
— А как си със спорта? — попита я Картър. — Играеш ли голф?
— Не.
— А тенис?
Слоун играеше тенис, но знаеше, че не е от тяхната класа.
— Малко.
Той обърна поглед към агента.
— А ти, Пол, играеш ли?
— Малко.
— Хайде да се видим утре в девет, двамата с Париш ще ви помогнем да усъвършенствате играта си. Ще трябва да вземете и уроци по голф. Париш е отлична в голфа. — Той погледна към нея. — Заведи утре следобед Слоун до клуба, увери се, че има всичко, което й е необходимо, и й дай напътствия.
— Разбира се — отговори незабавно Париш и бързо и учтиво се усмихна на Слоун.
— Наистина не харесвам голфа — започна тя.
— Това с само защото не играеш — заяви баща й. — Какво правиш през свободното си време?
Младата жена се подразни.
— Аз ъ-ъ-ъ… чета.
— Какво четеш? — попита той, леко разочарован от нея.
— Списания — отвърна тя, възнамерявайки да го разочарова още повече, — обожавам „Къщи и градини“. А ти, Париш?
Сестра й изглеждаше изненадана, че е включена в разговора, и Слоун бе убедена, че излъга, когато отговори:
— Да, много.
— Какви други интереси имаш?
Гостенката реши, че разпитът е продължил прекалено дълго. Беше гладна и си отчупи парченце от кифличката.
— Какво имаш предвид?
— Какво мислиш за събитията по света? — настоя той.
Докато мажеше с масло кифличката, тя сведе очи, за да прикрие смеха си.
— Обожавам актуалните събития. По кабелната телевизия през цялото време гледам развлекателния канал само за да разбера кой с кого има връзка. — Правейки гримаса на невинно объркване, тя вдигна поглед и срещна този на Ноа, който изразяваше изненада и отвращение. Със съжаление, което я учуди, осъзна, че той току-що я бе сметнал за глупачка.
Баща й явно бе решил да не й позволи да се унижава повече и да досажда на госта му.