— Като например?
Той се засмя на съсредоточеното й изражение.
— Като това, че трябва да променя стратегията си за инвестиции в стоковия пазар. Интересно, че мненията им се различават толкова много, нали? Баща ти управлява банка с клонове по целия свят, а Мейтланд има инвестиции по целия свят. И двамата имат общи интереси и глобален поглед върху нещата. Очаквах да имат сходни становища.
— И аз си мислех същото — отбеляза тя. — Според мене и двамата са на мнение, че ще се случат едни и същи неща, но се разминават по отношение на резултатите и времето. Явно имат много инвестиции извън страната.
Той се усмихна:
— И аз мисля така.
Пол я изпрати до вратата на спалнята й, но вместо да и пожелае „лека нощ“ в коридора, влезе с нея в стаята и затвори вратата, след което зачака.
— Какво правиш? — попита Слоун, която вече бе стигнала до средата на стаята и махаше обиците си.
— Целувам те за „лека нощ“ — пошегува се той.
Когато той си тръгна, младата жена реши да напише писмо на приятелката си. В старинния шкаф срещу леглото и имаше телевизор и тя го включи, след което започна да пише писмото.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Обикновено Слоун ставаше много рано, за да тича по плажа, но когато се събуди, вече беше седем часът. Тя бързо скочи от леглото, върза косата си и облече шорти и фланелка, които Сара не бе махнала от куфарите й при преподреждането на багажа. Къщата изглеждаше пуста, когато мина по коридора и слезе по стълбите, но навън двама мъже подкастряха плета около имението. Слоун им махна и се затича през поляната, а настроението й започна да се подобрява, когато вдиша соления въздух и усети близостта на океана. Вълните спокойно се плискаха в пясъка до краката й, а чайките кръжаха наоколо и приглушените им крясъци действаха успокояващо и стимулиращо като музика. Небето над нея бе кристално синьо, с големи бели облаци, понесени от хладния вятър.
Слоун пробяга пет километра покрай водата, след което тръгна обратно. Поддържаше темпото, докато не видя малкото знаме в градината на баща си, след което намали. Жителите на Палм Бийч очевидно спяха до по-късно от тези в Бел Харбър, реши тя, защото докато тичаше по плажа, нямаше други хора освен нея, но сега няколко души също бяха излезли за крос. Тичащите не бяха много приятелски настроени, защото вместо да се поздравяват, докато се разминаваха, те избягваха да се гледат в очите. Тъкмо размишляваше върху това, когато вниманието й бе привлечено от възрастен градинар, облечен с риза с дълги ръкави, който работеше около една цветна леха в края на градината си. Той се изправи, след което стисна лявата си ръка и се преви. Слоун изтича към него, оглеждайки се наоколо за някого, който би могъл да й помогне, но не видя други хора.
— Спокойно — каза тя, — ще ви помогна. Облегнете се на мен. — Хвана го през кръста, чудейки се дали би могъл да стигне до желязната пейка наблизо. — Какво се случи?
— Ръката ми — изпъшка той, пребледнял от болка.
— Имате ли болки в гръдния кош?
— Не. Имам операция… на рамото.
С огромно облекчение, че не е получил сърдечен удар, Слоун му помогна да седне на бялата желязна пейка.
— Поемете дълбоко дъх и бавно издишайте. Взимате ли някакви лекарства?
Той пое дълбоко дъх, след това още веднъж.
— Ще се оправя след минута.
— Спокойно. Не бързам за никъде.
След още няколко дълбоки вдишвания градинарят повдигна глава и я погледна, а Слоун забеляза, че цветът на лицето му се възвръща. Бе по-млад отколкото си бе помислила — около седемдесетгодишен.
— Като ставах, забравих и се опрях на лявата си ръка — обясни той. — Почувствах се така, сякаш рамото ми се отдели.
— Преди колко време беше операцията?
— Миналата седмица.
— Миналата седмица! Не трябва ли да носите някаква превръзка?
Той кимна:
— Да, но с тази измишльотина не мога да си използвам ръката.
— Някой друг със сигурност би могъл да поеме вашата работа, докато се оправи рамото ви, а вие може да вършите неговата.
Той се загледа в нея така, сякаш това никога не му бе хрумвало, и все пак тази възможност го заинтригува.
— Каква работа мислите, че бих могъл да върша?
— Това трябва да е едно от най-големите имения в Палм Бийч. Сигурно има и някаква по-лека работа за вършене. Трябва да поговорите със собственика на това място и да му обясните състоянието си.