— Сигурно не е чак толкова люто, колкото си мислиш.
— О, напротив, направо е смъртоносно. Шърли Морисън работи в павилиона за първа помощ и ми каза, че жертвите от чилито на Пит са многобройни.
Палатката на полицейското управление се намираше в северната част на парка, точно до паркинга, а павилионът на Сара бе на около тридесет метра от него. Слоун тъкмо отбелязваше колко близо са една до друга, когато патрулната кола на капитан Ингърсол спря близо до палатката им. Той измъкна огромното си туловище от предната седалка и затръшна вратата, след което тръгна към палатката. Започна да говори с лейтенант Карузо, като се оглеждаше намръщено.
— Ако съдя по изражението му, мисля, че търси мен — въздъхна Слоун.
— Но нали каза, че ти остават още пет минути.
— Да, но това няма значение за… — Внезапно спря и сграбчи развълнувано ръката на другата жена. — Сара, погледни кой чака до палатката ти! Жената с котките е госпожа Пийл.
Госпожа Клифърд Харисън Пийл III бе вдовица на един от първите и най-богати жители на Бел Харбър.
— Това е един фантастичен потенциален клиент, който очаква съвета ти. Тя е капризна и много взискателна.
— За щастие аз пък съм много търпелива и съобразителна — отвърна Сара и хукна към павилиона си, а Слоун едва сдържаше смеха си. После приглади косата си, убеди се, че бялата й блуза е добре пристегната и сви към полицейския павилион.
ГЛАВА ТРЕТА
Капитан Рой Ингърсол седеше на масата пред палатката и разговаряше с Мат Карузо и Джес Джесъп, които Слоун трябваше да смени за обяд. Джес й се усмихна, Ингърсол се вторачи в нея, а Карузо, който беше безгръбначен лицемер, отначало се усмихна, но като забеляза как я гледа Ингърсол, също се вторачи в нея.
Слоун винаги намираше по нещо добро във всеки човек, но не можеше да открие нищо в Карузо, който бе не само лицемер, но и доносник на Ингърсол. Той беше на тридесет и три години, дебел, с кръгло, пепеляво лице, оредяваща коса и се изпотяваше дори при най-малката гримаса от страна на Рой към него.
Ингърсол веднага започна да се заяжда със Слоун:
— Разбирам, че за теб е много по-важно да се правиш на героиня пред възхитената тълпа, но с лейтенант Карузо искаме да обядваме. Мислиш ли, че ще можеш да поседиш тук, докато отсъстваме?
Често нападките му я нараняваха, но последната му критика бе толкова дребнава, че й изглеждаше по-скоро като сърдито дете, отколкото като безсърдечния тиранин, който понякога ставаше.
— Не се притеснявайте — иронично изрече тя, — ще бъда тук през следващия час.
След като не успя да я предизвика, той тръгна, обаче не пропусна да й подхвърли още една забележка:
— Гледай да не забъркаш някоя каша, Рейнълдс.
Този път думите му я подразниха, защото няколко души които минаваха наблизо, го чуха. Карузо злобно й се ухили. Тя изчака да се отдалечат малко, след което весело им извика:
— Опитайте чилито! Всички казват, че е страхотно.
Спомни си думите на Сара, че чилито е предизвикателство за мъжете, а приятелката й добре познаваше мъжете.
— Ако обаче не ви понасят лютите чушки, по-добре стойте далече от него — добави тя.
Двамата се обърнаха и я изгледаха със самодоволно мъжко превъзходство, след което се отправиха директно към количката на Пит Салинас.
Слоун наведе глава, за да скрие усмивката си, и започна да подрежда купчинките с брошури за доброволните квартални отряди за наблюдение, възможностите за гражданска защита и курсовете по самоотбрана за жени, преподавани в общината.
До нея Джес продължаваше да наблюдава капитана и лейтенанта, докато се изгубиха сред хората.
— Каква идеална двойка. Ингърсол е егоцентрик, а Карузо — подлизурко.
Слоун бе съгласна с него, но отговори:
— Рой е добро ченге. Това трябва да му се признае.
— Ти си дяволски добро ченге, но той не го признава — възрази й Джес.
— Е, той всъщност никому не отдава дължимото — отбеляза тя, тъй като не желаеше да обсъжда този въпрос.
— Освен ако не си хареса някого — възрази той.
— Кого харесва? — изкиска се тя.
Джес помисли малко и също се засмя.
— Никого.
Те замълчаха. Загледаха се в хората, като кимаха приятелски на познатите си и на тези, които просто се разхождаха покрай тях. На Слоун й направи впечатление, че няколко жени често минаваха край тях и се усмихваха на Джес.