— Той вече знае за рамото ми. Смята, че трябва да прекратя всякаква работа, докато не се излекувам.
— И няма ли да ви даде друга работа, която да вършите? — попита Слоун, ядосана на грубото безразличие, което проявяваха прекалено богатите към бедните.
Той я потупа по ръката, трогнат от съчувствието й.
— Ще се почувствам отлично, ако просто седнете и си поговорите с мен за малко. Да разговарям с красива девойка като вас е по-добро от всяко лекарство, което бих могъл да взема.
— Ще си навлечете ли неприятности, ако седите тук с мен?
Той се усмихна.
— Не виждам как, но това е възхитителна възможност, която трябва да се обмисли.
Няколко неща веднага направиха впечатление на Слоун: ръката му бе гладка, говореше интелигентно и беше доста самоуверен. Притеснена, тя се опита да стане.
— Вие не сте градинарят. Направих глупава грешка. Извинете.
Той стисна по-силно ръката й, за да не й позволи да стане, но я пусна, когато тя седна отново.
— Не си тръгвайте и не се притеснявайте. Бях трогнат от вашата загриженост и помощ. Много малко хора тук биха спрели, за да помогнат на стар градинар.
— Вие не сте стар градинар — настоя Слоун, учудена от дързостта му.
— Аз съм нов градинар. Нуждаех се от временно хоби, с което да се занимавам, докато се оправи рамото ми. Оперираха ми стара травма, която започваше да ми пречи при играта на голф.
— Това е… трагично — каза тя, като се опитваше да не се засмее.
— Точно така. А тази къща принадлежи на сина ми, който е толкова безсърдечен, че вчера не само игра голф без мен, а също така имаше коравосърдечието да отбележи седемдесет и две.
— Той е чудовище, не заслужава да живее.
Той се подсмихна злорадо.
— Обичам жени, които имат чувство за хумор. Заинтригуван съм. Коя сте вие?
Къщата на баща й бе съвсем наблизо и по всяка вероятност двамата мъже се познаваха. Не искаше да разкрие, че е дъщеря на Картър Рейнълдс, и все пак това щеше да стане очевидно за този мъж, когато си тръгнеше от тук и се прибереше у дома.
— Името ми е Слоун — измъкна се тя.
— Това малкото ви име ли е?
— Да. А как е вашето? — добави бързо, преди да успее да я попита за фамилията й.
— Дъглас. И не съм ви виждал тук преди.
— Живея в Бел Харбър. Тук съм на гости.
— Наистина ли, кои хора? Познавам повечето семейства.
Слоун бе хваната натясно.
— Семейството на Картър Рейнълдс.
— Мили Боже! Цял живот се познавам с тях. Сигурно си приятелка на Париш?
Тя кимна и погледна часовника си.
— Наистина трябва да тръгвам.
Той изглеждаше толкова унил, че тя се почувства виновна.
— Не може ли да останете още няколко минути, за да разведрите деня на един самотен стар човек? Лекарят не ми позволява да шофирам, а синът ми или работи, или е някъде навън. Уверявам ви, аз съм съвсем безобиден.
Слоун не бе наясно със състоянието на възрастните, включително и с това на богатите възрастни, за които сега осъзна, че също страдат от самота.
— Мисля, че имам малко време преди играта на тенис. За какво искате да говорим?
— Общите познати? — моментално предложи той. — Може хубаво да си побъбрим — да поклюкарстваме за тях. Това винаги е вълнуващо.
Слоун се засмя.
— Това е невъзможно. Единствените хора, които познавам в Палм Бийч, са семейство Рейнълдс.
— Няма да е много забавно да клюкарстваме за тях — пошегува се той. — Те са ужасяващо скучни и почтени до мозъка на костите си. Нека по-добре поговорим за вас.
— Аз също съм скучна — увери го тя.
— Не носите халка, което означава, че не сте омъжена, което пък означава, че използвате времето си за други занимания. Имате ли някаква професия?
— Занимавам се е вътрешен дизайн — отговори Слоун и бързо добави, — но това не е много интересна тема. Нека говорим за нещо, което вълнува и вас.
— Интересувам се от красиви млади жени, които по някаква причина не желаят да говорят за себе си — изрече той с внезапна откровеност, която я изненада и уплаши. — Въпреки това — увери я той — няма да ви досаждам. Да видим — имаме нужда от интересна обща тема. Предполагам, че не се вълнувате от сливането на корпорации, международни финанси и световна политика и изобщо от този сорт неща.
Слоун кимна енергично.
— Снощи на вечеря чух някои интересни теории за бъдещето на световния пазар.
Той изглеждаше смаян, поласкан и впечатлен.
— Красива жена с нежно сърце, с чувство за хумор и умна. Нищо чудно, че не сте омъжена — обзалагам се, че плашите до смърт мъжете — изрече той с усмивка, която я накара да се запита дали наистина е толкова безобиден. Изведнъж той каза: — Да говорим за руската икономика. Обичам да се слушам, когато говоря на тази тема. Винаги се удивлявам от собствената си мъдрост и прозорливост…