Това не я изненада. Джесъп винаги правеше впечатление на жените, но когато беше с униформа, приличаше на холивудски актьор в ролята на мъжественото, силно и авторитетно ченге. Имаше къдрава черна коса, ослепителна усмивка, белег над веждата си, благодарение на който изглеждаше страшен и леко развратен. Обаче трапчинката на бузата му му придаваше почти момчешки вид.
Бе дошъл тук преди една година след седемгодишен стаж в полицейското управление на Дейд Каунти в Маями. Един уикенд, уморен от престъпленията и шума на големия град, просто хвърлил спален чувал и някакви дрехи в джипа си и отпратил на север. Искал само да бъде на някой хубав плаж и така се озовал в Бел Харбър. Два дни по-късно решил, че малкото градче е истинският му дом.
Подаде молба за работа в местното полицейско управление и без колебание остави зад гърба си Маями заедно с пенсията и по-високия чин. Със своята компетентност, ум и енергия бе почти толкова популярен сред колегите си, колкото и сред женското население на града.
Всички в отдела се шегуваха заради нарасналия брой спешни обаждания от „дами в беда“, които винаги пристигаха от неговия район. Графикът с дежурствата се сменяше на всеки три месеца и там, където биваше изпратен Джес, повикванията неизменно зачестяваха.
Всички, от секретарките до сержантите, се шегуваха с него заради въздействието му върху жените, но той не показваше нито раздразнение, нито суета. Слоун бе забелязала, че всички жени, с които той се срещаше, бяха високи, слаби и красиви.
В момента три жени се бяха насочили към тяхната маса. И Слоун, и Джес ги забелязаха.
— Фен клубът ти пристига — пошегува се тя. — Намислили са нещо.
Джес не ги удостои с внимание и обърна глава към павилиона на Сара.
— Изглежда Сара си има клиент — отбеляза. — Това с нея не е ли госпожа Пийл? Вероятно би трябвало да отида и да ги поздравя.
— Добър опит — подразни го тя, — но ако отидеш, те или ще тръгнат след теб, или ще те изчакат тук. Погледът им е решителен — като на всички жени, когато ти си наоколо.
— Твоят не е такъв — рязко изрече той и това отначало я обърка, а след това я накара да избухне в смях.
Жените наближаваха тридесетте и имаха стегнати, загорели тела, които бяха толкова идеални и чувствени, че Слоун изпита възхищение. Червенокосата говореше от името и на трите и стана ясно, че познава Джес.
— Здрасти, Джес. Решихме, че си самотен.
— Сериозно? — пресилено се усмихна той.
Отблизо се виждаше, че и трите са силно гримирани и Слоун предположи, че са надхвърлили тридесетте.
— Сериозно — весело изрече червенокосата и го изгледа дълго и настойчиво. След като той не отговори на поканата в погледа й, жената смени тактиката: — Истинско облекчение е човек да знае, че ти патрулираш в нашия район.
— Защо? — попита той е цинична усмивка, с която Слоун и друг път го бе виждала да обезкуражава жените.
И трите изглеждаха объркани, но не и обезкуражени.
— Един луд е пуснат на свобода — напомни му без нужда едната от тях, имайки предвид нарасналия брой крадци, които бяха оставили няколко възрастни жени пребити почти до смърт по домовете им.
— Жените в града са ужасени. Особено самотните — добави червенокосата. — И особено нощем.
Джес внезапно се усмихна, приемайки посланието й, и обещаващо изрече:
— Мога да разреша проблема ти.
— Наистина ли?
— Да. — Рязко се обърна към Слоун, изкарвайки я от удобната позиция на наблюдател и превръщайки я против волята й в участник: — Би ли ми дала списъка и три от тези брошури? — Тя изпълни молбата му и той подаде по една брошура на трите жени, след което връчи списъка на червенокосата. — Просто си напишете имената на този лист.
Тя бяха готови да направят всичко, което той искаше, затова попълниха имената и телефонните си номера, без да задават въпроси.
— За какво се записах? — попита червенокосата, връщайки му списъка.
— За курсове по самоотбрана — отвърна той със саркастична усмивка — Ще има четири лекции в общината и първата е утре следобед — допълни той, пропускайки да отбележи, че Слоун преподаваше повечето от курсовете и че той само щеше да й помага в демонстрирането на някои хватки, които жените можеха да използват при самоотбрана.
— Ще бъда там — обеща брюнетката, нарушавайки мълчанието си.
— Не ме разочаровай — топло промълви Джес.
— Няма — отвърнаха и трите, преди да си тръгнат.
Слоун реши, че те приличат на женски хор от Лас Вегас. Лека усмивка заигра на устните й, като си представи себе си в ролята на фатална жена.