В четири часа Слоун вече бе решила да се прибира вкъщи. Карузо и Ингърсол обаче си бяха тръгнали, тъй като се чувстваха зле след обяда с чилито. Това означаваше, че двамата е Джес трябваше да стоят тук, докато не им изпратят заместници. Тя беше на работа от осем сутринта и мечтаеше за вана, лека вечеря и книгата, която четеше в леглото си. Сара си бе тръгнала преди час, като преди това спря да й каже, че госпожа Пийл я е поканила в четвъртък вечер да разгледа къщата й и да поговорят за преобзавеждането на първия етаж. По някаква причина възрастната жена искаше и Слоун да присъства и след като получи съгласието й, приятелката й си тръгна, за да се приготви за среща с обещаващия адвокат, когото бе срещнала наскоро и чието име бе Джонатан.
Наближаваше време за вечеря и паркът бе опустял.
— Изглеждаш като отчаяно малко момиченце — скара й се Джес, докато наблюдаваше хората, които бавно отиваха към паркинга. — Изморена ли си или просто си отегчена?
— Чувствам се виновна заради Ингърсол и Карузо.
— Аз пък не — засмя се той. — Ако момчетата разберат, отново ще се превърнеш в героиня.
— Не им казвай нищо — предупреди го тя. — В Бел Харбър и в цялото ни управление няма тайни.
— Успокойте се, детектив Рейнълдс. Само се пошегувах. За твоя информация, бих направил всичко, за да те предпазя от неприятности и не бих ти причинил нищо лошо.
Слоун се обърна към него:
— Джес, да не би да флиртуваш с мен?
Той погледна встрани.
— Ето го и подкреплението. — Стана и се огледа, да не е забравил нещо. — Какви са ти плановете за тази вечер? — попита, когато Ригън и Бърнаби се отправиха към тях.
— Ще почета. Ами ти?
— Имам среща — отговори той.
— Мижитурка — засмя се тя и влезе в палатката, за да си вземе портмонето. Офицерите Ригън и Бърнаби чакаха до масата, за да поемат смяната, когато Слоун се появи. И двамата минаваха четиридесетте, надеждни и представителни полицаи от Бел Харбър, които си спомняха времето, когато уличните задръствания и семейните скандали бяха почти всичко, с което трябваше да се справят — семейни мъже със съпруги, които имаха своите клубове, и деца, играещи в Малката лига.
— Нещо ново? — попита я Тед Бърнаби.
Слоун прескочи въжетата около палатката.
— Не.
— Да — възрази Джес, — тя току-що ме нарече мижитурка.
— Явно напредваш — пошегува се Бърнаби, намигайки на Слоун.
— Права е — допълни Ригън, — ти си мижитурка.
— Опитайте чилито — лукаво изрече Джес, прескачайки въжетата точно зад Слоун.
Тя се обърна така внезапно, че се блъсна в него и той трябваше да се хване за въжето, за да запази равновесие.
— Не се докосвайте до чилито — предупреди ги тя. — На Ингърсол и Карузо им стана зле от него.
— Предателка — оплака се Джес, като я завъртя и я побутна към паркинга.
— Идиот — върна му го тя.
— Хей, Слоун — извика Бърнаби след нея, — отново те показваха по новините. Семейният скандал, за който те повикаха снощи, беше темата на шести канал. Добра работа, хлапе.
Тя кимна, но не беше очарована. Беше видяла анонса по новините в шест сутринта и го бе забравила, но това със сигурност обясняваше защо капитан Ингърсол бе така враждебно настроен към нея.