ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Полицейското управление се намираше в новото триетажно общинско здание, заобиколено от красива и просторна покрита тераса. С гъстата зелена трева наоколо, в която тук-там се виждаха палми и старинни газови лампи, общината не само изглеждаше приветлива, но бе и функционална. На третия етаж бяха съдебните зали и голяма аудитория, в която се провеждаха градските събрания. Канцелариите на кмета и чиновниците и стаята с досиета бяха на втория, а почти целият първи етаж бе определен за полицейското управление.
Интериорът бе възложен на фирмата на Сара и изящният й стил се усещаше в кабинета на кмета и в съдебните зали, където тапицираните в тъмносиньо и бежово столове подхождаха на килима. Когато дойде ред на първия етаж, Сара и партньорите й възможност за проява на въображение.
Огромното помещение бе заето от тридесет бюра, подредени в три редици, като на всяко бюро имаше компютър, шкаф с две чекмеджета за досиетата, въртящ се стол и още един допълнителен стол. Остъклените офиси на полицаите с по-висок чин се намираха в предната част, а вляво и вдясно бяха разположени стаите за заседания. Малко встрани, скрит зад масивна врата, се намираше дълъг и тесен арест, използван за временно задържане на престъпниците.
В опитите си да намалят потискащия ефект на бежовия линолеум, бежовите метални бюра и бежовите монитори на компютрите бяха използвали килим в тъмносиньо и бежово за централната част на помещението и същия цвят пердета за прозорците. За съжаление килимът бе постоянно замърсен от деветдесетте полицаи.
Слоун беше една от малкото офицери, които оценяваха или поне забелязваха усилията на Сара, но днес дори и тя бе безразлична към обстановката като всеки друг. Почивните дни в бяха натоварени за полицията, но днешният изглеждаше още по-шумен и трескав от обикновено. Телефоните звъняха непрестанно и високи гласове, прекъсвани от време на време от изблици нервен смях, се чуваха от коридора, където четиридесет жени се събираха за първия курс по самоотбрана на Слоун. Всички конферентни зали бяха заети от полицаи, които разпитваха свидетели и заподозрени в един обир, извършен от тинейджъри. Родителите на тинейджърите и техните адвокати бяха окупирали телефоните.
Хаосът изнервяше Рой Ингърсол. Той кръстосваше между бюрата, вземаше таблетки против киселини и търсеше нещо, което да критикува. Мариан Лигет, неговата шестдесет и пет годишна секретарка, която имаше проблеми със слуха и бе посрещнала инсталирането на интеркома като зло и като нещо, на което не може да се има доверие, допълваше всеобщата врява като стоеше на вратата на кабинета му и му изкрещяваше всеки път, когато го търсеха по телефона.
Офицерите се опитваха да се съсредоточат върху документите и да не обръщат внимание на бъркотията, но това трудно им се удаваше. Изключение правеше Пит Бенсингър, който бе толкова възбуден заради ергенското си парти тази вечер и предстоящия си брак, че изобщо не обръщаше внимание какво става около него. Като си подсвиркваше тихичко, той се шляеше между бюрата и се спираше да побъбри с всеки, който му обърнеше внимание.
— Ей, Джес — каза той и застана до съседното на Слоун бюро. — Как е?
— Разкарай се — отвърна Джес, който пишеше рапорт за един дребен наркопласьор. — Не желая доброто ти настроение да се излива върху мен.
Еуфорията на Пит ни най-малко не намаля от реакцията му. Той се обърна към Слоун, облегна се на бюрото й и се опита да имитира Хъмфри Богард:
— Кажи ми, дете, какво прави красива странница като теб на място като това?
— Надява се да срещне приятен събеседник като теб — пошегува се тя, без да вдига поглед от бележките.
— Закъсняла си — възкликна той. — Следващата седмица ще се женя. Не си ли чула?
— Май дочух нещо такова. — Слоун му се усмихна и продължи да пише. Истината бе, че тя и почти всички останали в управлението бяха пряко замесени в предстоящата женитба. Пит бе срещнал Мери Бет преди пет месеца и се бе влюбил в нея от пръв поглед. Обаче тя и заможните й родители не бяха особено въодушевени относно брака й с полицай, чийто професионални и финансови перспективи далеч не бяха примамливи, но той бе упорит. Въоръжен с множество съвети от колегите си, повечето лоши, той продължи да преследва Мери Бет и победи. Сега, когато от сватбата му го делеше само една седмица, поведението му й се струваше детинско и трогателно.