— Мълчанието ти означава ли, че ще говориш, след като ти направим досие?
— Не — отвърна тя възможно най-спокойно, — мълчанието ми означава, че очаквам обяснение, защо не се нуждаете от доказателства.
— Какво те кара да мислиш, че ще извършим такова отвратително нещо като арест, без да имаме доказателства?
Развеселеният му и арогантен тон я накара да си представи как му нанася удар и от това й стана по-добре.
— Нямате доказателства, защото не аз съм извършила престъплението.
— Хайде да проведем този разговор след няколко минути — отвърна той, като настъпи газта.
Главният вход на полицейското управление бе обсаден от огромна тълпа телевизионни екипи, вестникарски репортери и фотографи и Слоун бе сигурна, че именно това бе причината да бъде въведена през него. Флин и Кейгъл демонстрираха на тълпата наградата си, хваната в белезници. Тя си представи как майка й ще гледа вечерните новини и това я накара да се почувства много зле, но само до мига, в който детективите я вкараха в стаята с двойно огледало и сложиха на масата пред нея найлонова торбичка с пистолета й.
— Това познато ли ти е?
След като се отърси от шока, Слоун почти си отдъхна, че оръжието й е единственото основание за ареста. Тя понечи да отговори, че е нейно и има разрешително, но преди да успее, Флин изрече:
— Познай къде го намерихме — под дюшека ти! Как мислиш се е озовало там?
Тя бе скрила оръжието на доста по-тайно място и тази сутрин го бе проверила, за да е сигурна, че е там, където го е оставила.
— Не зная как се е озовало там — откровено каза тя, като се наведе напред и погледна своя деветмилиметров глок — бях го скрила на друго място.
Флин омекна и стана приятелски настроен.
— Браво, правиш точно това, което трябва. — Той погледна към Кейгъл. — Защо не донесеш чаша вода на госпожица Рейнълдс?
— Не желая вода — каза Слоун, но Кейгъл не й обърна внимание и излезе от стаята. — Искам отговори! Наистина ли сте намерили това под дюшека ми?
Флин се разсмя.
— Нещата стоят по друг начин, госпожице. Нека ви обясня — ние задаваме въпросите, а вие отговаряте.
Тя не обърна внимание на лекцията му за протокола и попита:
— Колко куршума имаше в барабана?
— Девет. Един липсва. Това не е ли съвпадение? А искате ли да чуете и едно друго съвпадение? Смятам, че балистичната експертиза ще докаже, че госпожа Рейнълдс е убита с този пистолет.
Слоун се загледа в него, а по гърба й започнаха да пълзят мравки. Сутринта бе проверила дали оръжието е на мястото си, но не бе сметнала за необходимо да проверява и барабана, за да види дали е пълен.
— Мили боже! — прошепна тя.
Анди Кейгъл седна на стола пред бюрото си и посегна към данните, които имаха за нея. Нещо около начина, по който тя бе реагирала, когато видя оръжието, го притесняваше. Не, нещо около начина, по който тя изобщо реагираше на това, че бе доведена в полицейското управление. Започна да проверява файла й.
— Чудесна работа, Анди — каза капитан Хоклин, когато се върна в сградата, след като бе дал кратко изявление за пресата, за да обяви ареста на Слоун Рейнълдс заради убийството на Едит Рейнълдс. Потупа признателно Анди по рамото, но после се спря, защото видя обърканото му и разтревожено изражение.
— Какво, по дяволите, става? — попита той, като моментално предвиди най-лошото, защото Кейгъл не се стряскаше лесно.
— Тя е ченге.
— Какво?
Кейгъл му подаде информацията за Слоун Рейнълдс.
— Тя е ченге — повтори той.
Първата мисъл на Хоклин бе, че ако трябваше да каже на медиите, че тази сутрин е направил грешка, щеше да изглежда като първокласен глупак, но след това малко се поотпусна.
— И какво от това. Ченгетата не са замесени от по-различно тесто, а тя е искала полагащия й се дял от старата дама.
— Може би.
— Отрече ли, че пистолета е неин?
— Не, отрече да го е крила под дюшека. Но все пак той е регистриран на нейно име. Погледни тук — Анди посочи към доклада от база-данните.
Хоклин не му обърна внимание.
— Тя има мотив, средство и възможност. Направете й досие.
— Не мисля, че…
— Това е заповед.