— Може би правим грешка.
— Направи й досие, а ако грешим, ще се извиним.
Когато капитанът си тръгна, Кейгъл се намръщи зад гърба му, стана от стола си и отиде в стаята, където Флин се опитваше да разпита Слоун Рейнълдс.
— Извинете — каза й той механично, след което погледна към колегата си и му кимна с глава към вратата. — Искам да разговарям с теб.
Флин изглеждаше объркан, но не и Слоун. В момента, в който Кейгъл я бе погледнал и й се бе извинил, тя разбра, че е узнал тайната й. Като имаше предвид купчината листа в ръката му, тя реши, че той най-накрая си е направил труда да я провери в база-данните, защото ако бе проверил в Информационния център за борба с престъпността, нямаше да открие нищо за нея. Обаче тя все още бе в затруднено положение, защото не можеше да им каже, че работи за ФБР. Очакваше Флин и Кейгъл да се върнат и да започнат да се държат с нея като с някаква загадка, а не като с убиец. Но грешеше.
— Госпожице, Рейнълдс — изрече Флин е равен глас, — бихте ли дошли с мен, моля?
Тя стана. Не можеше да повярва, че ще я освободят толкова лесно.
— Защо?
— Вече знаете процедурата. Минавали сте през нея, само че сте били от другата страна.
— Вие наистина имате намерение да ми направите досие, без дори да поискате някакво обяснение — избухна гневно тя.
Двамата детективи се спогледаха. Кейгъл побутна очилата на носа си и съумя да изглежда едновременно сънен и ядосан.
— По-късно ще ви питаме за обяснение. Но ако бях на ваше място, щях да напсувам капитан Хоклин и след това да изискам да се свържат с адвоката ми.
Слоун получи отговора, който желаеше. Хоклин искаше да й направят досие. Тя горчиво осъзна, че той вероятно вече го бе съобщил на репортерите. Тръгна с тях, като ги лиши от удоволствието да каже и една дума. Знаеше в кой хотел е отседнал адвокатът и ако той не беше там, знаеше, че може да се обади на Ноа и той щеше да го намери. Нямаше да има полза от това да се свърже с Пол, тъй като той вероятно щеше да очаква от нея да остане в затвора, докато не минеха тридесет и шестте часа, от които се нуждаеше.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Джак Робинс се бе облегнал на стола си и гледаше как компютърът изкарва информация от база-данните, но мислите му постоянно се връщаха към снимката от вестника и мъжа, който му изглеждаше толкова познат. Тръсна глава, сякаш за да прогони натрапчивия спомен. Изписа името „Рейнълдс, Слоун“. В долната част на екрана светеше надпис, обозначаващ хората, които в момента също използваха база-данните. Когато изписа името й, не очакваше да открие нищо необичайно, а и не проявяваше интерес към личния й живот. Просто вършеше работата, за която му се плащаха много пари, и тя бе да предпазва Ноа от всякакви проблеми. Вероятността жената, към която Ноа изпитваше чувства, да е заподозряна в убийство, представляваше голям проблем.
На монитора се появи информация за седем жени с името Слоун Рейнълдс, номерата на социалните им осигуровки и местожителството им. Само една от тях живееше в Бел Харбър, Флорида. Отдъхна си, че се оказа толкова лесно да я провери. Когато всички данни бяха прехвърлени, той излезе от програмата и прехвърли файла на хард диска на компютъра. Първата част от информацията съдържаше всички адреси, на които бе живяла през последните десет години, размера на наемите и имената на собствениците. Направи му впечатление, че в момента притежава доста прилична къща. След това следваха имената на хората, които някога бяха живели с нея или бяха получавали пощата си на нейния адрес. Очевидно никога не бе живяла е мъж.
Той задържа клавиша малко по-дълго и компютърът прелисти чак до информацията за имената и телефонните номера на всичките й съседи през годините. Вместо да се върне до началото, започна да преглежда прескочените страници. Стори му се странно, че тя няма кола, но пък имаше евтина лодка. Не притежаваше недвижимо имущество, не бе фалирала и не бе осъждана. Нямаше данни за криминални престъпления и дори за пътнотранспортни произшествия. Досието й бе безупречно, помисли си Джак, докато продължаваше да прелиства. Тя бе светица. Тя бе… Той скочи от стола си, вторачен в екрана. Тя бе ченге. Детектив от полицейското управление в Бел Харбър. Не вътрешен декоратор, а полицай. И по някаква причина не желаеше Ноа да разбере това.
Джак започна да прехвърля информацията на дискета и през това време вдигна телефона и се свърза с бюро информация в Бел Харбър. Поиска от оператора номера на полицейското управление и го набра.
— Детектив Слоун Рейнълдс, моля — каза на човека, който вдигна слушалката.
— Тя е в отпуск до следващата седмица. Някой друг може ли да ви помогне?