Джак затвори и тръгна към кабинета на Ноа. Пред вратата се сблъска с невъзмутимата госпожа Сноудън, която за пръв път, откакто я познаваше, изглеждаше шокирана. Тя избърза напред и му препречи пътя.
— Господин Мейтланд — извика тя.
Ноа разговаряше по телефона и се намръщи първо към нея, а след това и към двете светлинки, които мигаха и показваха, че има още две обаждания.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но Париш Рейнълдс е на втора линия. Търси ви за втори път. Предишния път отново разговаряхте по телефона, но сега тя казва, че е спешно.
Той бързо приключи разговора и посегна към втора линия, но Джак го спря:
— Не се обаждай все още, Ноа! Трябва да ти кажа нещо.
Ноа спря с протегната ръка.
— Какво, по дяволите, става? Ти не…
— Тя е ченге, Ноа.
През всичките години, които бе работил за Ноа, Джак никога не го бе виждал да се шокира. Колкото по-силно бе напрежението и по-голям проблемът, толкова по-енергичен ставаше той, докато не го разрешеше. Сега обаче наблюдаваше Джак така, сякаш не можеше да проумее това, което току-що бе чул.
— Ти си луд — каза накрая и отново се пресегна към мигащия бутон. — Слоун се страхува от оръжия.
— Изслушай ме, Ноа — остро каза приятелят му. — Тя е детектив от полицията на Бел Харбър. Не зная какво прави тук, но очевидно е под прикритие.
В съзнанието на Ноа внезапно нахлуха спомени — Слоун хвърля Картър по гръб на моравата зад къщата, Слоун показва на Кортни различни хватки, Слоун преследва убиец и прескача и заобикаля препятствия като грациозна газела. Не… като ченге! Той отново посегна към телефона, но този път по-бавно, свърза се с Париш и известно време я слуша мълчаливо, след което попита:
— Преди колко време я отведоха? Добре, успокой се. Баща ти е разстроен и не мисли разумно. Ще се заема с това и после ще ти се обадя. — Затвори и безизразно погледна подчинения си. — Защо й е да ме лъже?
Преди Джак да му отговори, госпожа Сноудън отново се появи на прага.
— Рос Халпърин е на телефона и казва, че е спешно.
Кортни се блъсна в нея, когато влетя в кабинета на брат си.
— Слоун е била арестувана — извика тя, спусна се към телевизора и го включи.
— Аз ще говоря с Халпърин — каза Джак и посегна към телефона, за да разговаря е главния съветник на Ноа. Когато затвори, погледна към Ноа и изрече с равен, делови глас: — ФБР имат заповед за обиск. В момента заедно с бреговата охрана и хората за борба с незаконния трафик на оръжие, цигари и алкохол претърсват яхтите ти и търсят складирани незаконни автоматични оръжия.
Ноа бавно се изправи.
— Какво? Защо, по дяволите, ме е излъгала тя?
Кортни стоеше пред телевизора и проклинаше рекламата, заради която бяха прекъснали новините по кабелната.
— Ноа, погледни, дявол да го вземе… — започна тя, но новината, която чу, не беше за Слоун.
— Днес беше труден ден за богатите и известните в Палм Бийч, Флорида — съобщи водещият. — За един час две яхти, принадлежащи на видния магнат Ноа Мейтланд, бяха завзети от ФБР и бреговата охрана. Ето и репортажа.
Джак и Ноа едновременно разпознаха агента, който стоеше в профил на кърмата на „Видение“.
— Ричардсън — името прозвуча от устата на Ноа като проклятие.
— Приятелката ти е ченге, Ноа, а нейният приятел е агент на ФБР.
— Кортни — рязко нареди брат й, — излез оттук.
Тя го погледна и тръгна към вратата. Въпреки пренебрежителните й и лекомислени забележки за работата на брат й, никога не би повярвала, че той върши нещо незаконно.
— Слоун е ченге? — Беше стъписана. — А Пол е агент на ФБР? Искали са да ти отнемат яхтите? Но защо?
Той се обърна и я погледна, а един мускул потрепваше на лицето му. Госпожа Сноудън я изведе от кабинета, затвори вратата и колебливо изрече:
— Господин Мейтланд, обажда се Слоун Рейнълдс. Застанал зад бюрото си, той се загледа в репортажа на Си Ен Ен за изземането на собствеността му, след което натисна високоговорителя на телефона. Гласът на Слоун бе спокоен, но несигурен:
— Ноа, господин Кирш не е в хотелската си стая. Арестувана съм.
— Така ли? — меко попита той. — Само на един разговор ли имаш право?
— Да.
— Това е много лошо, детектив Рейнълдс, защото току-що го проигра. — Той прекъсна връзката.
Пъхна ръце в джобовете си и се загледа как завземат личната му собственост. Спомни си как реагира Слоун, когато видя оръжията на борда, и въпросите, които му зададе за тях. И след като бе събрала достатъчно информация от него, за да може съучастникът й да накара някой федерален съдия да издаде заповед за обиск, се бе любила с Ноа. Спомни си как бе държал ръката й и й бе признал, че е луд по нея, и как й бе казал, че се чувства като момче, влюбено за пръв път.