— Кучка! — изрече.
Когато репортажът свърши, той накара госпожа Сноудън да го свърже с няколко човека. Двама от тях бяха адвокати: единият бе пенсиониран федерален съдия, а другият работеше във Върховния съд. Когато приключи с инструкциите, уведоми и Джак какво се иска от него.
— Разбра ли ме? — рязко го попита.
— Смятай го за свършено — отвърна той.
— Когато приключа с този кучи син, няма да може да си намери работа дори като регулировчик! — рече Ноа с убийствен тон.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Пол се увери, че яхтите на Мейтланд са обезопасени и под наблюдение за през нощта, след което уморено отиде до колата, която бе наел. Новините в десет започнаха, докато си тръгваше от пристана. „Днес бе мрачен ден за две от най-уважаваните фамилии в Палм Бийч — каза водещият. — Следобед Слоун Рейнълдс, дъщерята на финансиста Картър Рейнълдс, бе арестувана за убийството на прабаба си Едит Рейнълдс.“
Пол изруга и направи обратен завой, настъпи газта и се отправи към полицейското управление.
Слоун слушаше в килията си същата станция, но едва втората част от новините я накара да скочи на крака.
„Малко по-късно ФБР в съдействие с бреговата охрана и екип от Отдела за контрабанда на алкохол, цигари и оръжия започнаха обиск на две яхти, собственост на милионера Ноа Мейтланд. Източници, запознати с разследването, съобщиха, че ФБР има причини да вярва, че Мейтланд е използвал яхтите си за незаконен трафик на оръжия.“
Полицейското управление беше подредено и обзаведено с вкус. Помещенията бяха ярко осветени, но офицерите, които се разхождаха наоколо и пишеха рапорти, се държаха така, сякаш нощта бе изключително спокойна.
— Кой е на смяна? — рязко се обърна Пол към едно ченге, което си наливаше газирана вода.
— Сержант Бабкок. Ето го там, говори с диспечера.
— Вие ли сте Бабкок? — попита агентът, като прекъсна разговора им за обиска на яхтите на Мейтланд.
Бабкок се изправи.
— Да, кой сте… — Преди да успее да изрече въпроса си, пред очите му се появи значката на агент от ФБР.
— С какво можем да ви помогнем, господин Ричардсън?
— Задържали сте един от моите хора. Искам да я освободите още сега.
В килията се намираха само едно пияно момче, което чакаше баща му да дойде да го прибере, и Слоун Рейнълдс, чийто арест днес бе направил капитан Хоклин известен.
— За кого говорите?
— За Слоун Рейнълдс.
Сержантът пребледня, диспечерът зяпна, а офицерите спряха да пишат рапорти, обърнаха се към тях и се заслушаха в разговора.
— Да не искате да кажете, че Слоун Рейнълдс работи за ФБР?
— Точно това казвам. При вас ли е, или не?
— Да, но не мога… нямам правото да…
— Към кого тогава да се обърна?
— Капитан Хоклин лично трябва да се заеме. Но той си ляга рано, а миналата нощ стоя до късно и…
Пол вдигна телефона на диспечерското бюро и му го подаде.
— Събудете го.
Бабкок се поколеба, загледа се в лицето на агента и направи каквото му бе наредено.
Слоун се подписа за вещите си, които бяха само портмоне и часовник, и мълчаливо отиде до колата на Пол на паркинга.
— Тази нощ ще спим в хотел — каза той. — Съжалявам, Слоун. Нямах представа, че са те арестували, преди да го чуя по новините в десет часа.
— Сигурна съм, че си бил много зает, иначе щеше да дойдеш по-рано — отвърна тя е неестествен глас.
Пол колебливо я погледна и реши да изчака да се настанят в някоя стая, преди да й каже какво точно го бе задържало. Спря пред един мотел, взе две съседни стаи и я остави пред вратата на нейната.
— Трябва да се обадя по телефон, след което ще дойда да поговорим.
Тя нищо не отговори, а само отключи и влезе, като остави вратата леко открехната. Отиде до телевизора и включи на Си Ен Ен. Цял ден показваха репортажи как федералните агенти претърсват яхтите на Ноа. Говореха за него като за престъпник, който печели парите си от незаконен трафик и продажба на оръжия. Забеляза Пол в един от кадрите. Когато той влезе в стаята й, тя седеше на ръба на леглото и все още гледаше репортажите за обиска.
— Зная как се чувстваш — започна той.
Тя отпусна ръце, обърна се към него и попита със странен глас:
— Откри ли нещо?
— Не още — отвърна Пол, след което въздъхна: — Виж, зная, че искаш да се нахвърлиш върху мен заради всичко, което се случи. Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, направи го.
— Не, няма да се почувствам по-добре, но това ще ми помогне… — Десният й юмрук се стовари върху челюстта му и той отметна глава и се олюля. За такова крехко същество като нея тя притежаваше невероятно силен удар. Слоун пристъпи още една крачка напред. Като изпитваше едновременно болка, възхищение и раздразнение, той вдигна ръка и заплашително изрече: