За разлика от сестра си Табита, девойката не си правеше прибързани заключения, но положението, в което бяха изпаднали, предизвикваше у нея едновременно любопитство и гняв.
Вероятно можеше да й каже всичко, без да я паникьоса, но Нощният ловец в него се придържаше към принципа „няма нужда да се знае повече от необходимото“.
Точно сега на нея й бе необходимо да знае само абсолютния минимум. С малко късмет, той щеше да успее да ги освободи от белезниците, без да се налага да й разкрива нещо повече за себе си.
— Името ми е Хънтър — каза тържествено Кириан. — А онзи тип иска да навреди на сестра ти.
— Благодаря, но вече и сама го разбрах. — Аманда се намръщи. Трябваше да е уплашена от всичко това, но не изпитваше страх. Гневът й бе много по-голям. Не й оставаше нищо друго, освен да се забърка в шантавия живот на сестра си.
Всъщност се радваше, че са я заловили погрешка, тъй като Табита несъмнено щеше да предприеме нещо рисковано и да загине.
Тя погледна нагоре към Нощния ловец и се намръщи още повече. Откъде знаеше за Табита? Освен това, как бе успял да ги различи, когато дори собствената им майка понякога ги бъркаше?
— Ти от приятелите на сестра ми ли си?
Той я погледна безизразно, преди да я издърпа на крака.
— Не — отвърна, като се потупваше по гърдите, хълбоците, задника и бедрата.
Аманда се помъчи да не забелязва колко невероятно хармонично беше тялото му, докато ръката й волю-неволю следваше неговата. И когато докосна твърдата вътрешна страна на бедрото му, едва не простена на глас.
Мъжът бе създаден за секс и екстремен живот. Жалко, че не беше нейният тип. В действителност той бе пълна противоположност на всичко, което я привличаше в мъжете.
Нали така?
Нощният ловец изруга.
— Естествено, взел е телефона ми — промърмори той, като се отправи с нея към вратата.
След като пробва дръжката, Хънтър разгледа внимателно пантите. Когато разкопча левия си ботуш и го събу, Аманда го изгледа въпросително.
— Какво правиш? Каниш се да поплуваш?
Той я дари с дръзка усмивка, преди да се наведе и да вземе ботуша от пода.
— Опитвам се да измъкна и двама ни от тук. А ти?
— Опитвам се да не се нервирам на поведението ти.
Мъжът я погледна развеселено, след това отново насочи вниманието си към вратата. Аманда наблюдаваше как той натисна сребърния обков на тока на ботуша и от предната му част изскочи страховито петнайсетсантиметрово острие. Определено беше от мъжете, които допадаха на Табита. Зачуди се дали няма и шурикени в джобовете.
— Ооо — сухо отбеляза тя. — Много страшно.
Нощният ловец я погледна сериозно.
— Скъпа, още не си видяла страшното.
Аманда се усмихна на напереното му, хулиганско държание и изсумтя съвсем не по женски. Той не й обърна внимание. Като използва назъбеното острие, мъжът се помъчи да изкърти ръждясалите панти.
— Ако не внимаваш, ще счупиш острието — предупреди го тя. Нощният ловец я погледна изпод вежди.
— Нищо на този свят не може да счупи това острие. — Той скръцна със зъби, докато удряше с юмрук ботуша си. — И като че ли нищо на този свят не е в състояние да повдигне тази панта.
Хънтър се мъчи още няколко минути.
— По дяволите — изръмжа той, когато пантата изобщо не помръдна. Прибра острието, след това се наведе да обуе ботуша си. При това движение полите на плаща му се разтвориха, разкривайки пред нея чудесна гледка.
О, да, страхотен задник.
Устата на Аманда пресъхна, когато Нощният ловец най-накрая се изправи в целия си почти двуметров ръст.
Боже мой!
Добре, беше готова да си вземе думите обратно: той притежаваше една черта, която тя намираше за неотразима. Неговият ръст. Винаги си бе падала по мъже, които бяха по-високи от нея. А с този тип можеше без притеснение да носи обувки с осемсантиметрови токчета, без да засяга мъжкото му самочувствие.
Хънтър се извисяваше над нея. И това й харесваше.
— Откъде познаваш сестра ми? — попита Аманда, опитвайки се да съсредоточи вниманието си върху настоящото им положение, а не върху това колко много й се иска да пробва вкуса на устните му.
— Познавам я, защото тя постоянно ми се пречка. — Той отново сграбчи белезниците. — Защо вие, хората, постоянно изпитвате нужда да се бъркате в неща, които трябва да оставите на мира?