— Кое ще спре?
— Ще видиш.
Аманда взе другата му ръка и завърза един шал и на тази китка. Кириан я наблюдаваше, а дишането му стана учестено и накъсано. За нейно учудване, той не каза нищо, докато го връзваше, само по челото му избиха капчици пот. Ловецът дръпна шаловете, мускулите му се напрегнаха и издуха.
— Това не ми харесва. — Понечи да се освободи.
Аманда се качи върху него, хвана китките му и ги задържа. Наведе глава и докосна устните му със своите. Кириан се напрегна, като усети как тя прокара език по устните му, молещ да се пъхне помежду им. Той ги разтвори и изстена от вкуса й, когато тя загали езика му със своя. Блаженството от целувките й доведе Кириан толкова близо до рая, колкото би могъл да достигне човек без душа. Ароматът й на рози го замая, разгорещи и остави без дъх. Времето замря, докато ръцете й милваха тялото му и той почувства притиснатите й към него гърди.
Едва когато се опита да я прегърне, си спомни, че е вързан. Изръмжа възмутено и дръпна коприната. При звука от късаща се материя Аманда прекъсна пламенната си целувка.
— Запомни — каза дрезгаво. — Ако се освободиш, няма да получиш нищо повече от студен душ.
Той веднага застина. За негово огорчение Аманда се отдръпна от него. Тя бавно плъзна ръце по пеньоара от шията към талията си, докато стигна до колана. Развърза го, без да бърза, и разтвори дрехата, за да му покаже голите си гърди.
Тялото му пламна, докато гледаше как леката тъкан се свлича в краката й. За негово удоволствие Аманда не беше съвсем гола. Носеше тъмносиния колан с жартиери, който той й бе купил. Устата му се навлажни от гледката.
Младата жена се доближи бавно и изкусително до леглото и пак се качи върху него като сладострастна котка, търкайки гърдите си в тялото му. Кириан изстена при допира на тялото и гърдите й, които го галеха.
— Как се чувстваш, пълководецо?
Той преглътна.
— Чудесно.
Тя се усмихна и очерта линията на челюстта му с устните и езика си.
— Става ми още по-хубаво, когато правиш това — прошепна той, разпален от ласките й.
Аманда се отдръпна със смях.
— Тогава какво ще кажеш да те заслепя от екстаз?
Той помръдна вързаните си ръце.
— Както изглежда, целият съм твой, миличка.
Как й се искаше това да е вярно. Аманда слезе от леглото и отиде до подноса. Когато взе топлия мед, си спомни врящото масло, с което римляните бяха изтезавали Кириан. Спомни си изражението на лицето му, когато го бяха залели с него, изгаряйки кожата му. Със свито сърце тя се върна при него на леглото, където той лежеше изцяло в нейната власт. Вдигна бурканчето над гърдите му и видя сянката, която премина през очите му, когато и той си спомни изтезанията. Кириан неволно се сгърчи, когато топлият мед се докосна до голата му кожа. Но нямаше пареща болка. Кожата му не изгоря, не се получиха мехури. Всъщност чувството беше хубаво. Той се поуспокои и загледа как Аманда започна да размазва меда около зърната му, като леко го драскаше с нокти, карайки го да настръхва, след което продължи надолу към корема му. Тя остави меда настрани, после бавно го облиза от кожата му до последната капка. Кириан се гърчеше от блажено удоволствие. Езикът й се пъхна в пъпа му, от което възбудата му се усили още повече.
Аманда се засмя гърлено и вдигна поглед от корема му. После се придвижи нагоре, плъзгайки език по тялото му, докато стигна до адамовата му ябълка. Той изстена и изви назад глава, поднасяйки й шията си, и когато тя захапа леко кожата му, го побиха сладостни тръпки.
— Аманда — въздъхна.
Тя му се усмихна, слезе от леглото и взе една малка купа. Аманда не знаеше откъде идваше смелостта й. Никога не се бе държала така, но искаше да спаси Кириан на всяка цена. А и нещо странно ставаше с нея, докато правеше това заради него. Като че ли някаква част от нея получаваше свободата си. Пропъждайки тази мисъл, тя потопи пръсти в купата с бита сметана, след това ги поднесе към устата му и очерта с палец перфектните му устни. Кириан облиза сметаната от устните си, а Аманда го възседна. О, чувството от влагата й върху него го влудяваше. И когато тя се размърда, отърквайки се в набъбналия му член, му се стори, че ще умре от наслада.
— Нека те нахраня, пълководецо — прошепна тя, после бавно използва пръста си, за да му даде сметана в устата.
Кириан преглътна, замаян от емоциите си. Тя пресъздаваше жестокостта на Валерий. Но не му причиняваше никаква болка. Само екстаз, непознат за него досега. Той срещна очите й и се усмихна колебливо.