— Сега вече може ли да ме освободиш?
Тя кимна, осъзнавайки, че той не е свършил. Беше се борил с всички сили срещу това. Макар да разбираше защо, част от нея се засегна, задето той й нямаше достатъчно доверие.
„Престани! — смъмри се тя. — Що за егоистична глупост? Той трябва да запази силите си.“
Сега повече от всякога.
Кириан я стресна, като разкъса с лекота шаловете и освободи ръцете си. Моментално я прегърна и я притисна към себе си.
— Благодаря, миличка — каза и я целуна нежно.
Тя му се усмихна.
— Удоволствието беше мое.
Той се засмя на думите й и я сложи да легне до него. Сгуши се до гърба й и я притисна, сякаш се страхуваше да я пусне. След малко заспа. Горещият му дъх милваше голото й рамо.
Аманда му се наслаждаваше, като се надяваше, че заради стореното от нея тази вечер той ще оцелее при следващия си сблъсък с Дезидерий.
Аманда се събуди от звъна на телефона. Като се отдели от Кириан, разбра, че са лежали вплетени един в друг. Лицето й пламна, когато си спомни какво бяха правили. Никога преди не се бе проявявала като толкова безсрамна и въпреки това с него нямаше нищо против да е такава. Измъкна се от ръцете му и изтича до телефона в стаята на Есмералда.
— Ало?
Беше Еси.
— Манди, слава богу, че още си там. Колата ми се развали и трябваше да отбия от пътя. Ще можеш ли да дойдеш да ме вземеш?
— Разбира се.
Тя си записа мястото, после си взе набързо душ и се върна в стаята за гости да се облече. Наведе се над Кириан и го целуна по бузата. Докато се отдръпваше, той я хвана.
— Къде отиваш?
— Да взема Еси.
— Не е безопасно.
— Навън е ден. Всичко е наред.
Аманда видя нежеланието в очите му.
— Колко остава до залеза?
— Още няколко часа.
— Добре, но се върнете веднага.
— Да, сър. Тъй вярно, пълководецо.
— Не е забавно.
Тя го целуна по устата и излезе.
Кириан се събуди малко по-късно. Като стана, видя, че раните му са почти изчезнали. Той разви кървавите бинтове и ги изхвърли в малкото кошче за отпадъци до вратата.
— Аманда? — извика към вратата.
Никой не отговори. Ослуша се за някакви шумове из къщата, но го посрещна единствено тишина. Сигурно още не се беше върнала. Грабна дрехите си и отиде в банята.
Набързо се изкъпа, обръсна се и се преоблече. После се върна в стаята. Спря на вратата, защото зърна Аманда. Беше облечена в тесни дънки и черен пуловер, които обгръщаха извивките на тялото й, на които обичаше да се наслаждава. Изглеждаше разкошно със спусната коса.
Той се промъкна безшумно зад нея, докато тя изучаваше съдържанието на кошчето. Без да продума, Кириан се наведе да я целуне по врата. Още щом се доближи до кожата й, усети аромата й. Това не беше Аманда.
Беше Табита.
Кириан отстъпи назад, щом Табита се обърна да го погледне. По лицето й все още имаше синини и рани от боя, който и бяха нанесли слугите на Дезидерий, а шевовете на едната й буза бяха скрити под превръзка. Тя застана в нестабилна отбранителна позиция. Стана му мъчно, че не бе успял да предпази един от хората, които Аманда обичаше най-много на света. Той се зарече да не го допуска повече.
— Кой си ти? — попита тя. — Къде е Есмералда?
Кириан погледна към огледалото и като не видя в него отражението си, бързо отстъпи още една крачка, преди Табита също да е забелязала това.
— Колата й се е развалила на път за вкъщи. Аманда отиде да я прибере.
Усети се твърде късно, че не трябваше да отговаря, защото специфичният му акцент го издаде и по очите й разбра, че го е познала.
— Ти! — изпищя тя. — Какво си направил на сестрите ми?
— Те са в безопасност.
— Как ли пък не! — Табита се втурна към него.
Понеже не желаеше да я нарани, Кириан се завъртя на пета и се затича надолу по коридора.
— Вампир! — изкрещя младата жена.
Той чу шумове на долния етаж и разбра, че тя не е сама в къщата.
— Дръпнете завесите! — Щом даде разпореждането, Табита сграбчи връвта на завесите в коридора на горния етаж, които закриваха прозорците там, и я дръпна силно.
Кириан изпъшка, щом дневната светлина го докосна. Като прескочи парапета на стълбите, той се приземи във всекидневната долу. Два чифта очи се ококориха, щом го видяха. Тъмнокосият мъж пребледня, но русата жена реагира бързо и се затича към прозореца да вдигне щорите. Преди Кириан да успее да помръдне, Табита скочи към него. Тя го изрита и го уцели точно по болната страна.