Тя се засмя нервно.
Ахерон се изправи бавно и се насочи към нея като огромен, дебнещ звяр. Докато се приближаваше, силата на присъствието му и самият му ръст я изумиха. Беше висок най-малко два метра и се извисяваше над нея с неописуемо могъщество.
— Боже мой — възкликна Аманда, като изпъна врат да го погледне. — Да няма някакъв неписан закон, според който всички трябва да сте великани?
Той се засмя и зъбите му проблеснаха.
— Какво да ти кажа? Артемида обича Нощните й ловци да са високи. Ниските кандидати нямат шанс.
Когато спря пред нея, тя видя очите му и зяпна смаяно. За разлика от тези на Кириан, неговите блещукаха. Не се сети за друга дума, с която да ги опише. Докато го гледаше, цветът на очите му премина през целия спектър на синьото и сребристото. Подобно на живак, цветовете се меняха и прелива един в друг. Напомняха й на бурно море с бушуващи вълни.
— Смущаващи са, нали? — попита той, като видя смаяния й поглед.
— Така ли трябва да си сменят цвета?
Той се усмихна с плътно стиснати устни, но не отговори, а извади черни слънчеви очила от задния си джоб и си ги сложи. Сега, когато очите му вече не се виждаха, тя забеляза странния белег на шията му. Изглеждаше така, сякаш нечия нажежена ръка се бе отпечатала на гърлото му, докато се е опитвала да го удуши. Много, много странно.
— Какво те води насам, момиченце? — попита Ахерон.
— Дойдох да видя Кириан.
— Той не желае да се вижда с никого.
— Е — каза тя, като изправи гръб, за да се противопостави на този Нощен ловец, който със сигурност можеше да я разпердушини за частица от секундата, — човек никога не знае кое е най-добре за него.
Той се засмя.
— Много правилно. Значи смяташ, че можеш да го спасиш?
— Съмняваш ли се?
Ахерон наклони глава, сякаш преценяваше характера й, и направи малък кръг около нея. Докато я заобикаляше, тя забеляза зарастващите рани по гърба му. Те се застъпваха и кръстосваха като карта на лъкатушеща река. Но най-удивителното беше, че сякаш образуваха сложна шарка, която беше колкото красива, толкова и ужасяваща. Дожаля й за него. Сигурно бе изтърпял безброй часове в агония за всеки удар.
Като спусна поглед по стройния му мускулест гръб, тя забеляза лъка — знакът на Артемида, който бе същият като този върху рамото на Кириан. Само че знакът на Ахерон се намираше над десния му хълбок.
— Знаеш ли — каза той с нисък, зловещ глас. — Ходя по тази земя повече от единайсет хиляди години. — Замълча и се наведе да прошепне в ухото й: — През живота си съм виждал неща, които не можеш да си представиш, а ти ме питаш дали се съмнявам в теб? — Ахерон отстъпи назад, за да разгледа лицето й, преди да довърши: — Момиченце, съмнявам се дори във въздуха, който дишаш.
— Не те разбирам.
Той не обърна внимание на объркването й.
— Ти искаш душата му.
— Моля? — попита тя с разтреперан глас.
— Усещам те. Чувам те. Съзнанието ти е водовъртеж от чувства и страхове: Можеш ли да го имаш? Той обича ли те? Може ли някога да те обикне? Ти наистина ли го обичаш? Има ли дори и минимален шанс двамата да намерите начин да бъдете заедно? Или само се заблуждаваш?
Тя потръпна, щом Ахерон изложи пред нея мислите и съмненията, които се таяха в сърцето й.
Той спря пред нея и вдигна брадичката й, докато погледите им се срещнаха. Аманда почувства как прониква в душата й през очите й, докато тя не виждаше погледа му от течно сребро, а само собственото си отражение в черните стъкла на очилата му.
Когато проговори, гласът му сякаш идваше от вътрешността на главата й.
— Въпросът, който те тревожи най-много, е как да го спасиш, без междувременно да убиеш сестра си.
— Откъде знаеш?
Той се усмихна със странна полуусмивка.
— Способностите ми надхвърлят въображението ти.
— Тогава защо не убиеш Дезидерий, преди той отново да нарани Кириан?
Той пусна брадичката й.
— Не мога.
— Защо?
— По същата причина, поради която и Кириан не може. Нямам душа, с която да го надвия. Той ще ме убие и като се имат предвид греховете от миналото ми, не ми се мисли за начина, по който ще го направи.
Тя се замисли. Дезидерий се бе опитал да убие Кириан по начина, по който той бе загинал като смъртен, което означаваше, че Ахерон сигурно е умрял от нещо още по-лошо от разпъването на кръст. Какво ли бе убило този страховит Нощен ловец? След тази мисъл й хрумна друга.
— Как може Нощният ловец да получи обратно душата си?