Той я притисна към стената като лъв, хванал натясно плячката си. Самият въздух край него сякаш пращеше от мистична енергия и мощ.
— Душите са странно нещо, жено. Те могат да бъдат върнати само доброволно. Този, който притежава душата на Нощния ловец, трябва сам да поиска да я освободи.
— Значи трябва да призова Артемида, тъй като тя държи душата на Кириан?
Думите й предизвикаха злокобния му смях.
— Тя ще те изяде жива, момиченце.
Тонът му я ядоса. Може и да беше господин Злодей, но тя не беше дете.
— Не се отнасяй с мен толкова снизходително.
— О, не съм снизходителен. Само те предупреждавам. Не си способна да се изправиш пред богинята. Тя е вятърът. Господарката на съдбите ни, а ти, момиченце, не си нищо повече от мъничка хапка, която тя ще погълне и изплюе само за да се позабавлява.
— Благодаря за яркото описание. — Стомахът й се преобърна при самата мисъл за това.
Ахерон се подсмихна самодоволно. После суровите му черти омекнаха.
— Обаче ти наистина искаш да го спасиш, нали?
Пак й се стори, че подслушва мислите й.
— Разбира се. Кириан означава всичко за мен.
Той кимна.
— Имаш чисто сърце. Може и да се получи.
Това я уплаши повече от всичко друго, което бе казал или направил досега. Нещо в тона му й подсказа, че идеята му е от опасна по-опасна.
— Какво да се получи?
Ахерон отиде до една черна раница, поставена върху масичката с форма на ковчег. Бръкна вътре и извади черна кутия от резбовано дърво, която беше покрита със сребърни символи и класически гръцки букви.
— Това, което търсиш, е вътре.
Той отвори кутията и Аманда видя червен медальон, който лежеше върху подплата от великолепно черно кадифе. Медальонът блещукаше също като очите на Ахерон. Но цветовете му преминаваха от червено в жълто и оранжево. Цветове, които сякаш преливаха към изрязаната в средата фигура, приличаща на вихрушка.
— Колко е красив — възкликна тя и посегнала го докосне. Ахерон дръпна кутията.
— Ако го докоснеш, ще те изгори като адски огън.
Тя веднага отпусна ръката си.
— Какво е това?
— Душата на Кириан.
Сърцето й замря, щом чу думите му, произнесени със задоволство. Тя преглътна и се вторачи в медальона. Наистина ли това беше душата му? Не, не беше възможно.
— Лъжеш.
— Никога не лъжа — каза простичко Ахерон. — Нямам такава потребност.
И все пак не бе готова да повярва, че той притежава онова, което тя искаше повече от всичко.
— Какво ще я правиш?
— Надявах се да ми помогнеш да му я върна, за да може да убие Дезидерий.
— Как ще му я върнеш?
Ахерон взе медальона, положи го на дланта си и затвори кутията.
— Теб не те ли изгаря? — попита Аманда.
Той се усмихна дяволито.
— Казах ти, способностите ми надхвърлят въображението ти.
— Тогава защо ти не я върнеш на Кириан?
— Защото той не ми вярва, а за разлика от теб, аз нямам сърце, нито чисто, нито някакво друго. — Той обърна медальона, сякаш го изучаваше. — Виждаш ли, има само един начин Нощният ловец да получи обратно душата си. Някой с чисто, любящо сърце трябва да вземе медальона в дланта си и да го задържи, докато Нощният ловец бъде лишен от свръхестествените си способности. Чак когато от него остане само човешката му същност, тогава Нощният ловец ще може да умре с нормална смърт.
— Моля?
Той я погледна и макар тя да не виждаше очите му, знаеше, че гледа право в нея.
— Единственият начин да му върнеш душата е да спреш човешкото му сърце. Когато то удари за последен път, медальонът трябва да се постави върху белега, където е била заловена душата. Тя ще напусне медальона и отново ще влезе в тялото му.
Главата й пулсираше, докато се мъчеше да проумее какво й казва той.
— Не разбирам. Как може да се спре сърцето му?
— Лишаваш го от силите му на Нощен ловец, след това го пробождаш в сърцето.
Тя отстъпи назад, зави й се свят.
— Не! Ще се изпари като деймон. Опитваш се да ме накараш да го убия, нали?
— Не — отвърна искрено Аш. — Нощните ловци са мои деца и по-скоро бих се проклел да се превърна в сянка, отколкото да позволя някой от тях да пострада. Попита ме как да му върнеш душата и аз ти отговорих. Ако искаш да го освободиш, трябва да го лишиш от силата му и да го убиеш.
Преди да е успяла да каже още нещо, Ахерон хвана ръката й и я постави над медальона. Топлината, която се излъчваше от него беше изключително силна. Сякаш държеше дланта си над газова горелка.