Изведнъж Аманда почувства, че Дезидерий прониква в мислите й. Усети го да се рови и наднича в спомените й. Главата й се замая и я заболя, щом през съзнанието й се занизаха чудновати картини. Картини, в които Дезидерий я прегръщаше и милваше. Картини, в които усещаше дъха му върху шията си. По-лошо, Аманда почувства бариерите в съзнанието й да се срутват под натиска на яростната му психическа атака.
— Тя е такава, каквато обеща, Клиф. — Гласът му беше неясен, сякаш идваше отдалеч. Все едно беше смътен шепот, носен от вятъра. — Силите й са чисти, почти непокътнати.
— Знам. Точно това ме привлече у нея още първия път, когато я видях — Клиф се усмихна. — И с информацията, която събрахме, докато гледахме как се бие Кириан онази нощ на улицата, не би трябвало да имаме проблеми да го победим.
Дезидерий погледна по-дребното чудовище. Смяташе хората за най-нисшите от всички същества. Все пак те бяха само храна за боговете. По-нисши от тях бяха единствено мелезите като Клиф. Наполовина аполит, наполовина човек, хленчещият страхливец бе свършил каквото му бе нужно. В крайна сметка, той трябваше да е благодарен, че бащата аполит на Клиф бе умрял, преди да успее да каже на сина си истината за наследството му. Колкото до човешката майка на Клиф… Е, тя беше вкусен залък.
Дезидерий открай време знаеше, че да има мелез за свой домашен любимец един ден щеше да даде резултат. Всичките години, през които трябваше да изхранва подлото същество, вече не му се струваха толкова противни.
И когато Клиф откри тази малка магьосница в работата си, Дезидерий зачака удобния момент, в който Клиф да разкрие и развие способностите й на медиум, след което деймонът да вземе душата й, а заедно с нея и силата й. Но тя здравата се бе съпротивлявала.
Кой можеше да предположи изхода от всичко това? След като Клиф се паникьоса и скъса с Аманда заради поведението на сестра й, Дезидерий разбра, че трябва да действа бързо, за да получи магьосницата, преди тя да се е измъкнала от лапите му.
Щом Клиф му каза колко са близки близначките и колко често той е бил в дома на Табита, Дезидерий състави плана си. Когато бе закопчал с белезници Аманда за Нощния ловец, той се бе престорил, че я е объркал със сестра й, надявайки се Аманда да се уплаши и в намерението си да защити Табита да използва силите си, за да убие Нощния ловец. И през ум не му беше минало, че тя ще приложи способностите си, за да го защити. Не че имаше някакво значение. Сега каналът беше отворен и вече можеше да източи силата й.
— Сега ще ме превърнеш ли? — попита Клиф. — Ще ме направиш ли безсмъртен?
— Разбира се.
Аманда видя като в мъгла как Дезидерий се приближи до Клиф и го сграбчи. Зъбите му проблеснаха за миг, преди деймонът да ги забие в поднесения му с готовност врат на младия мъж. Главата й се замая още повече и тя бавно се свлече на пода. Твърде късно разбра, че мислите й вече не й принадлежат.
Кириан спря в сърцето на Френския квартал и се огледа, докато краищата на дългото му черно кожено яке се развяваха около краката му. По „Бърбън Стрийт“ беше пълно с туристи, нехаещи за опасността. Някои от тях се спираха, щом забележеха черното му облекло и слънчевите очила, които носеше, защото яркото осветление нараняваше очите му. До слуха му достигна какофонията от джаз, рок и смях, носена от студения зимен вятър. Като се съсредоточи максимално, той използва всичките си способности, за да намери Дезидерий, но от него все още нямаше и следа.
— По дяволите! — изръмжа ядосано.
Потърка рамото си, където го бе наръгала Табита. Докато го масажираше, образът на Аманда замени този на сестра й. Той видя усмихнатото й лице от предишната нощ, когато го бе любила толкова нежно. Никой досега не го беше развълнувал така дълбоко.
„Защото те обичам.“
Тези думи изгаряха сърцето му. Още повече, защото бе доловил чувствата й в гласа й. Тя беше искрена, така както никоя друга жена преди нея. Аманда го обичаше.
И той я обичаше. Обичаше я толкова много, че му се искаше да умре, защото знаеше, че не може да я има. Мойрите бяха жестоки кучки. Беше го разбрал още преди векове. Въпреки това този факт го изгаряше отвътре в студената нощ.
„Ела при мен, Аманда, имам нужда от теб.“
Той потръпна при тази мисъл.
— Не мисли за това — прошепна, макар да знаеше, че е безсмислено.
Ако имаше право да си пожелае само едно нещо…
Кириан с мъка прогони мисълта. Имаше да изпълнява мисия. Трябваше да спре Дезидерий. Телефонът му иззвъня. Той го измъкна от калъфчето на колана си и го вдигна до ухото си. Беше Талон.