— Аш искаше да ти кажа, че става нещо странно. Тази нощ деймоните нападат на тълпи. Досега съм убил десет, а той е по петите на други четирима. Каза да си нащрек.
— Предай на Дядо да не се тревожи. Във Френския квартал всичко е спокойно.
— Добре, само внимавай да не те погнат.
— Не се безпокой. Мога да се оправя.
— Между другото — каза Талон. — Ерик е с Табита. Той каза, че също броди из Квартала и търси Дезидерий.
— Сигурно се шегуваш.
— Де да беше така. Аш я последвал до „Гардън Дистрикт“, но се е наложило да я остави, когато забелязал група деймони да нападат туристи.
Кириан затвори и в същия момент проследяващото му устройство избръмча. Сигнализираше, че наблизо има деймони. Извади го от джоба на якето си и проследи сигнала до една странична уличка през една пряка от него. Щом влезе в тъмната зона, видя шестима деймони да нападат четирима човеци.
— Хей! — извика Кириан, отвличайки вниманието им от жертвите им. Той отметна едната страна на якето си и извади автоматичния си меч. Натисна камъка на дръжката и го разпъна до пълната му дължина от сто и петдесет сантиметра.
— Я ми кажете — обърна се Кириан към деймоните, като развъртя меча, — виждали ли сте някога ядосан древногръцки пълководец?
Деймоните се спогледаха предпазливо. Кириан приклекна, хванал меча с две ръце, и ги изгледа преценяващо.
— Гледката не е приятна. Наистина.
— Хванете го! — извика водачът и те незабавно се втурнаха към него.
Кириан уби първия с париращ удар, от който нападателят сякаш се взриви и се разпадна на прах. После се извъртя грациозно като котка и нанесе удар на втория деймон, който изпъшка и също се изпари.
Преди Кириан да успее да отскочи, един от деймоните го хвана за болната ръка и посегна да грабне меча му. Кириан се извъртя и го намуши с върха на ботуша си. Той също се изпари.
Следващият успя да го сграбчи през кръста и го блъсна в стената. Останалите двама деймони също тръгнаха към него.
Ловецът изрита този, който го държеше за кръста, и в същия момент другите двама внезапно се изпариха във въздуха.
Кириан видя Табита, застанала нестабилно срещу него.
— Хапнете си стомана, вампирски кучета — извика тя, като хвърли един шурикен към Кириан.
Изумен от факта, че тя му го метна като средство за защита, а не за да го нарани, той го улови с ръка и го използва, за да убие последния деймон. Когато стигна до Табита, тя се бе отпуснала на колене на земята. Вратът й кървеше силно, лицето й бе пребледняло. Кириан скъса парче от ризата си, за да я превърже, и се обади за линейка.
— Ерик? — попита тя с напрегнат глас, опитвайки се да различи в тъмнината останалите жертви. — Той мъртъв ли е?
— Тук съм, скъпа.
Ерик се добра до тях, залитайки. Той се отпусна на земята до Табита и я прегърна.
— Тя няма да умре — увери го Кириан.
Ерик кимна.
— Опитах се да я убедя да не излиза тази нощ, защото ще стане опасно. Тя ме послуша.
— Явно е семейна черта.
Табита докосна ръката на Кириан, докато той съобщаваше адреса на телефона за спешна помощ. След като свърши, тя го погледна със свъсено от недоверие чело.
— Защо ме спаси?
— Такава му е работата, Таби — прошепна Ерик.
Докато Ерик я подкрепяше, Кириан провери състоянието на други двама човеци на земята. Бяха същите, които го бяха нападнали в къщата на Есмералда. За съжаление нямаха късмета на Ерик и Табита.
— Ерик — попита той, като се върна при тях, — какво се случи? Младежът вдигна рамене.
— Минута преди това ги преследвахме и в следващия момент те внезапно се нахвърлиха върху нас.
— Казаха ли нещо?
Ерик пребледня и прегърна по-здраво Табита.
— „Ще погълна душата ти“.
Кириан остана загледан за миг в него, после стисна зъби, ядосан от извратеното им чувство за хумор.
— Деймоните гледат прекалено много нискобюджетни филми. Табита се протегна и докосна ръката на Кириан.
— Благодаря.
Той кимна.
— И аз благодаря.
— Леле, Кириан — задъхано каза Ерик. — Беше прав за тях. Преди не съм виждал деймони да се движат по този начин. Трябваше да се вслушам в предупреждението ти.
Табита ги изгледа намръщено.
— Вие двамата познавате ли се?