Целувайки раменете й, той плъзна ръката си по мекия й корем надолу през косъмчетата, докато стигна до чувствената й топлина. Галеше я нежно с пръсти, без да движи ханша си. Остави тя да поеме контрола на удоволствието им. Аманда тласкаше към него тялото си, докато не свърши отново, крещейки името му.
Щом като почувства общата им наслада и усети силите му да го напускат, Кириан се отдръпна от нея. Задъхан, едва не се преви от болка заради неудовлетворената си страст. Този път Аманда не го съжали. Вместо това тя се обърна и го целуна ненаситно.
— Аманда — прошепна той, опитвайки се да се отдалечи от нея.
— Шшш, Кириан — промълви до устните му. — Довери ми се. И той й се довери, противно на инстинктите си. Тя го положи върху леглото, после го възседна. Кириан потръпна, щом тя го пое отново в тялото си.
Кириан усещаше невероятното й удоволствие. Чувстваше го като свое собствено, докато тя го яздеше. С нарастването на екстаза му, я остави да го обърне, докато не се озова върху нея, обхванат от бедрата й. Чувствайки се по-уверен, той проникваше в нея със силни и бързи тласъци. Но този път, когато понечи да се отдръпне, Аманда го стисна здраво с ръце и крака. Кириан се намръщи, когато тя го пое още по-дълбоко и застена, докато се притискаше в него.
— Аманда, спри — изпъшка той. Ако продължеше, беше изгубен.
Кириан пак се опита да се откопчи и тя отново го стисна здраво, като леко търкаше тялото си в неговото. Кириан изскърца със зъби, мъчейки се да предотврати оргазма си. Успя, но само докато отново не почувства кулминацията й. Викът й в комбинация със здравата й хватка му дойдоха в повече. Въпреки волята му, тялото му се освободи. Кириан отметна глава назад и изкрещя от силната наслада. Наистина нямаше нищо по-хубаво от това да бъде в обятията на Аманда. В тялото й. За пръв път от две хиляди години той се почувства като у дома си. И завладян от тези нежни чувства, усети как силите му на Нощен ловец го напускат.
Не!
Аманда го целуна леко по устните и се претърколи заедно с него. Той беше прекалено слаб, за да възрази. Можеше само да я гледа. Тя стана от леглото и си сложи един халат.
— Аманда? — извика Кириан.
Тя се върна след малко с чаша вино.
— Всичко е наред. Тук съм, любов моя.
Вдигна чашата с вино към устните му. Имайки й пълно доверие, той я изпи.
След няколко минути стаята започна да се върти пред очите му.
— Какво правиш? — попита, обзет от ужас.
Но вече знаеше.
Беше го упоила — също като Теона преди толкова много векове.
Последното нещо, което видя, беше как тя отвори вратата, за да пусне Дезидерий в спалнята му.
Кириан се събуди с вързани над главата ръце. Беше изправен до някаква тъмна, влажна стена в непозната къща. Старомодната стая бе осветена от свещи, които хвърляха танцуващи сенки и до него достигаха шептящи гласове. От вида на мястото предположи, че се намира в по-старо жилище, вероятно не много отдалечено от собствената му къща в „Гардън Дистрикт“. Като огледа стаята, видя Аманда и Дезидерий да стоят на няколко метра от него — Дезидерий я бе прегърнал през раменете. Умът му не можеше да го побере. Не отново. Милостиви богове, не отново. Как можеше да е такъв проклет глупак?
Съзнанието му се бе опитало да го предупреди, че нещо не е наред. През цялото време бе знаел, че Дезидерий е способен да се докопа до Аманда. Но не се беше вслушал във вътрешния си глас. Беше се оставил да го заслепи любовта му към нея, нуждата му от нея.
Кириан стисна очи.
Най-много го болеше, като знаеше какво ще й стори Дезидерий, щом го убиеше. Без неговата защита, Аманда щеше да бъде изцяло във властта на деймона. Значи наистина щеше да се повтори историята с Теона. След екзекуцията му Валерий бе изхвърлил Теона, твърдейки, че не желае в леглото си уличница, която някой ден безжалостно би го предала на враговете му. Понеже бе предала предводителя на македонците и така бе причинила разгрома им, Теона не можа да се завърне у дома. Вилата, която обичаше толкова много, беше изгорена до основи. Всичките й ценности бяха конфискувани.
Преследвана от неговите сънародници, тя бе избягала от Гърция в Рим, където бе станала проститутка в занемарен публичен дом. Беше се разболяла и бе починала по-малко от две години след него. Накрая си бе причинила точно тази съдба, която толкова усилено се бе опитвала да избегне.