Кириан успя да прикрие ужаса си. Страха си. Макар че беше слаб, той хвана здраво въжетата, които го държаха, и вдигна крака, за да изрита Дезидерий с последните останали му сили, преди деймонът да е успял да нарани Аманда. Дезидерий залитна назад, арбалетът му се отклони и се насочи към пода.
— Бягай, Аманда! — изкрещя Кириан.
Тя не помръдна.
Кириан се блъсна назад в стената.
— По дяволите, Аманда, моля те, бягай заради мен!
Тя изобщо не изглеждаше да го е чула. Просто стоеше с вцепенен поглед и си тананикаше, стиснала куклата си.
Дезидерий се разсмя и се изправи. Облиза кръвта от устните си и погледна злобно Кириан.
— Тя е моя, Нощни ловецо. Можеш да умреш с мисълта, че ще се възползвам добре от нея, преди да отнема душата и силите й.
С дяволска усмивка Дезидерий стреля с арбалета право в сърцето на Кириан. Силата на стрелата, която прониза тялото му, го запрати към стената. Кириан изстена от ужасната болка.
Дезидерий застана пред него. С развеселен поглед той размаза с пръст малкото количество кръв, което се процеждаше от раната.
— Колко жалко, че кръвта на Нощните ловци е отровна. Сигурен съм, че е по-хубава и по-гъста от тази, с която обикновено трябва да се прехранвам.
Кириан почти не чу думите му, понеже ударите на сърцето му заглъхваха. Ушите му забучаха. Досега не бе изпитвал подобна болка. Погледът му се замъгли и той се обърна да види за последен път Аманда. Лицето й бе изпито, когато го погледна, и за момент му се стори, че тя си го спомня. Че наистина го вижда как умира и й е мъчно за него. Ако беше на себе си, Аманда щеше да се втурне към него — беше сигурен в това. За разлика от жена му, тя щеше да плаче, щом научеше за смъртта му. И по някакъв странен начин това го успокои.
Дезидерий отиде при нея и я потупа по рамото.
— Хайде, Аманда, целуни за сбогом възлюбения си.
Кириан се помъчи да си поеме въздух, щом тя го приближи. Искаше да й каже толкова много неща. Имаше толкова много неща, които му се искаше да й бе казал, когато тя беше способна наистина да го чуе.
Поне нямаше да умре сам.
— Обичам те, Аманда — прошепна той, надявайки по-късно тя някак си да успее да си спомни думите му и да разбере, че е бил искрен.
Младата жена се наведе напред с празен поглед, покри устните му със своите и притисна ръката си към рамото му.
Той почувства мрака на смъртта да се спуска над него и докато умираше, чу последните й прошепнати думи.
— Винаги ще те обичам, мой Нощни ловецо.
След това всичко изчезна. Аманда затаи дъх, когато почувства как топлината на медальона, който бе стиснала под роклята на куклата, се процежда и се влива в безжизненото тяло на Кириан. Ръката й се разтрепери в очакване той да се съживи и с всяка изминала секунда треперенето й се засилваше.
Не се получаваше…
О, боже, не! Значи все пак Ахерон я бе излъгал! В очите й запариха сълзи, щом медальонът стана леденостуден и се изхлузи от дланта й.
Кириан все още не помръдваше. Той висеше до стената с бледо лице, със студено тяло.
Не!
Всичко свърши и Кириан беше мъртъв.
Не!
Злият смях на Дезидерий отекна в тъмната стая и накара душата й да заридае от скръб. Точно тогава й се прииска и тя да е мъртва. Всичко бе станало по нейна вина. Тя бе стояла бездейно, оставяйки Кириан да умре, и не бе направила нищо, за да го спаси. Мъката й се надигна и заседна в гърлото й като неизкрещян вик.
„Обичам те, Аманда.“ Думите му щяха да я преследват вечно.
Хлипайки, тя обгърна с ръце тялото на Кириан и го притисна силно, молейки се той да се събуди и да проговори. „Моля те, Господи, вземи от мен каквото поискаш, само му върни живота.“
— Аманда! — повика я Дезидерий с рязък тон.
Тя се притисна още по-силно към Кириан и постави глава на гърдите му до стрелата, опитвайки се да му вдъхне от своята сила. Аманда застина, щом чу нещо. Беше слаб звук, но от него се почувства на седмото небе. Тя чу сърцето на Кириан да бие. Отдръпна се и видя как очите му се отвориха.
Кириан се вгледа в тъмносините очи на Аманда, които блестяха от сълзите й. Вече не бяха празни, а се взираха в неговите с решителност. И с любов.