Лицето й се успокои и щом тя прокара ръка над гърдите му, стрелата излезе от тялото му. В този момент той разбра, че тя не го е предала. Беше го освободила.
— Сега отново имаш душа, Кириан Тракийски — прошепна Аманда и въжетата около китките му се развързаха. — Да накараме този негодник да си плати.
Дезидерий изкрещя от ярост, като осъзна какво се случва. Кириан бе изгубил силите си на Нощен ловец, но това нямаше значение. За първи път от повече от две хиляди години той притежаваше душата си и чувството от притежанието й, както и разбирането, че Аманда не го е предала, му вдъхнаха сили. Деймонът беше мъртвец.
Дезидерий хукна към вратата, но тя се затръшна под носа му.
— Не ми се иска да си тръгваш толкова скоро от партито — каза Аманда. — Не и след всичко, което направи, за да ни посрещнеш толкова любезно.
— Аманда? — обади се неуверено Кириан.
Тя го погледна, очите й блещукаха едва-едва и му напомниха за тези на Ахерон.
— Дезидерий отключи способностите ми — обясни тя тихо. — Мислеше да използва телекинезата и телепатията за себе си. — Тя погледна Дезидерий и се усмихна. — Изненада! Когато ги освободи, ти изгуби целия си контрол над мен.
Деймонът се помъчи да отвори вратата. Кириан тръгна към него като гладна пантера към плячката си.
— Какво става, Дезидерий, да не се уплаши от един обикновен човек?
Деймонът се обърна и се озъби.
— Мога да те победя. Аз съм бог.
— Давай тогава.
Дезидерий изруга и го нападна. Сграбчи Кириан през кръста и го запрати към стената, след което отвори устата си да го захапе.
— О, как ли пък не — изръмжа Кириан. — Не си получих току-що душата, за да я дам на тебе. — Той заби коляното си в слабините на деймона.
Дезидерий политна назад.
— Кириан!
Той се обърна и видя Аманда да държи меча му, а после тя му го подхвърли. Кириан разгъна острието му и тръгна към Дезидерий. Деймонът се наведе да избегне удара и вдигна ръка, за да изстреля към него астрален заряд. Нощният ловец изруга, щом мощната струя го блъсна в гърдите точно където го бе улучила стрелата и той залитна назад. Заболя го. Замаян, не успя да се предпази, когато Дезидерий го връхлетя. Кириан се стегна в очакване на удара.
Такъв обаче не последва. Аманда улучи деймона със своя енергиен заряд.
Кириан се намръщи.
— Скъпа, може ли да го оставиш на мен?
Тя се нацупи.
— Само се опитвах да помогна. Освен това не ти ли дойде множко боят?
Преди да успее да й отговори, Дезидерий пак се хвърли към него. Аманда затаи дъх, докато ги гледаше как се бият. Макар и слаб, Кириан беше удивителен. Той прескочи Дезидерий и вдигна меча си. Злодеят грабна друг меч от масата и блокира удара му.
В стаята се разнесе звън от стомана, докато двамата си разменяха удари.
— Давай, скъпи — прошепна Аманда, стискайки куклата в ръцете си.
Кириан щеше да победи. Трябваше. Бе преживяла твърде много, за да го види как умира сега. Докато наблюдаваше битката им, Аманда осъзна, че слънцето изгрява. Видя го как наднича през затворените прозорци. Деймонът също го видя и изруга, след което замахна към Кириан и изби меча от ръката му.
Аманда затаи дъх.
Дезидерий се ухили, като пристъпи към Кириан и отдалечи от него падналия на пода меч.
— Ето какво — рече злобно. — Предай на Хадес много поздрави от мен!
— Кириан!
Кириан се обърна и Аманда му подхвърли куклата. Той я улови инстинктивно. Изруга, щом остриетата в краката на куклата се забиха в ръката му. Но лицето му се разтегна в усмивка. Той се разсмя, наведе се, когато Дезидерий замахна срещу него, и заби краката на куклата право в сърцето на деймона.
— Сам предай поздравите си на Хадес — рече Ловецът, а Дезидерий зяпна изумено.
Погледът му срещна този на Кириан и времето сякаш спря. На лицето на деймона се изредиха куп емоции: изумление, страх, гняв и болка. След това за част от секундата той се разпадна на прах.
Кириан и Аманда замръзнаха на местата си, осъзнавайки значението на този момент.
Свърши се. Дезидерий беше мъртъв. Аманда и Табита бяха в безопасност.
Кириан бе получил душата си.
И жената, която той обичаше, бе спасила живота му. Кириан пусна куклата на пода и се приближи към Аманда с разтуптяно сърце.
— Страшна актриса си.
— Не съм. Бях изпаднала в ужас. — Тя протегна треперещата си ръка към гърдите му. — Едва не изкрещях, когато той те улучи. Нямаш си представа колко ми беше трудно. Ахерон ми каза, че трябва да умреш, за да бъдеш освободен, а аз знаех, че не мога да те убия. Осъзнах, че единственият ни шанс е да оставя Дезидерий да свърши това вместо мен.