Кириан взе ръката й в своята и щом пръстите му докоснаха дланта й, напипа мехурите по кожата й. Обърна ръката й и видя символите на медальона, жигосани на дланта й.
— Болката сигурно е била непоносима.
— Нищо ми няма.
Той преглътна, изумен от безгрижния й тон. Как можеше да омаловажава това, което бе направила за него? Повдигна вежди невярващо. Според него бе съсипала ръката си.
— Белязана си за цял живот.
— Не — отрече тя с усмивка. — Мисля, че тези белези са най-красивото нещо, което някога съм виждала. — Наведе се и прошепна в ухото му: — След теб, разбира се.
Кириан обхвана с длани лицето й и я целуна.
— Благодаря ти, Аманда.
Докато го гледаше, радостта изчезна от лицето й и в очите й се появи притеснение.
— Джулиън и Ахерон казаха, че ако решиш, сега можеш да извикаш Артемида и да й върнеш душата си.
— Защо ми е да решавам подобно нещо?
Тя вдигна рамене.
— Ти си Нощен ловец.
Той я целуна нежно по устните.
— Аз съм само един влюбен мъж. Искам теб, Аманда. До края на блажено краткия ми смъртен живот. Искам да се будя в зори с теб в обятията си и да гледам как децата ни играят и се бият. По дяволите, даже искам да ги чуя как ми отговарят сърдито.
Тя му се усмихна.
— Сигурен ли си?
— Никога в живота си не съм бил по-сигурен.
Аманда хвана ръката му и го изведе от стаята. Кириан се закова на място, щом видя утринната светлина във всекидневната. По навик той отстъпи назад. Ярката слънчева светлина не подразни очите му. Не изгори кожата му.
Като стисна ръката на Аманда, той се застави да прекрачи прага.
И за първи път от повече от две хиляди години излезе на дневна светлина. Чувството от слънчевите лъчи върху кожата му беше невероятно. Топлината, гъделичкащият утринен бриз. С разтуптяно сърце погледна нагоре към светлосиньото небе и видя белите облаци. Денят беше прекрасен. Дължеше всичко това на Аманда. Той я вдигна на ръце и я притисна към себе си.
— Слава на Аполон — прошепна.
Аманда се усмихна и го прегърна любящо.
— Не. Слава на Афродита.
11
Кириан погледна изумено брачната халка на лявата си ръка. Още не можеше да повярва на добрия си късмет, който доведе Аманда в живота му. Бяха минали седем месеца, откакто Аманда го бе върнала към светлината. Седем чудесни месеца, през които беше с нея денем и нощем. През които й помогна да приеме, развие и овладее способностите си, които сега бяха по-силни от неговите. Но това нямаше значение. Силите му на Нощен ловец все още бяха повече от достатъчно, за да й осигури безопасност. А нейната безопасност беше най-важното нещо за него. Както и това да се буди всяка сутрин, за да види усмивката на красивото й лице. А сега вече бяха и женени.
Аманда го сграбчи изотзад и го стисна здраво.
— Какво правиш тук сам? — попита тя.
Той се обърна и я видя в булчинската й рокля. Млечнобелият цвят подчертаваше отлично кожата й. Бузите й бяха поруменели от вълнение, а очите й блестяха на лунната светлина.
— Излязох да подишам малко чист въздух.
На лицето й се появи усмивка, която го правеше едновременно слаб и силен.
— Искаш ли да зарежем тържеството и да се махнем оттук?
Той се засмя.
— Само осем души от тази огромна тълпа са мои гости. Останалите са твои.
— О — рече тя и сбърчи нос. — Все едно. Може да им се стори невъзпитано. Освен това леля ми Ксенобия би могла да ни прокълне.
Кириан я прегърна през рамене и те влязоха в балната зала на къщата му. Оркестърът свиреше, докато сто и петдесет души от рода Деверо-Флора танцуваха, ядяха и разговаряха. Мигел, Роза и Лиза седяха на една маса със сестрата на Аманда — Селена, и се смееха заедно с Грейс и малкия й син. Аманда го остави и отиде при майка си и баща си.
Талон, Ник, Джулиън и Ахерон го наобиколиха. Джулиън му честити.
— Жена ти е съкровище — заяви той.
Кириан кимна.
— Да, така е.
— Човече — рече тъжно Талон. — Ще ми липсва безсмисленото ни чатене в три сутринта. А Улф е супер изнервен, задето вече няма да може да играе с теб „Дуум“.
Кириан се усмихна, като си спомни самотните нощи, които бе прекарал онлайн със своите събратя Нощни ловци.