Той въздъхна.
— Да, голям съм късметлия. Между другото, правилният израз е „на препечена филийка“.
Артемида никога не беше в крак с жаргона, но въпреки това й харесваше да го употребява. Или по-скоро, да злоупотребява с него. Понякога му се струваше, че го прави нарочно само за да види дали той ще посмее да я поправи.
— Ммм — каза тя, като закачливо обви ръце около кръста му. — Харесваш ми, когато си такъв хаплив.
Ахерон се отдръпна от нея.
— Кого ще преместиш в Ню Орлиънс на мястото на Кириан?
Богинята палаво облиза устни и очите й проблеснаха дяволито. Но преди да успее да отговори, до тях се приближи Джулиън.
— Братовчедке Артемида — поздрави я той.
— Джулиън Македонски — отвърна тя студено. — Не знаех, че си тук.
— Мога да кажа същото и за теб.
— Е — каза Ахерон. — Радвам се, че няма нужда да ви запознавам.
Артемида отправи заплашителен поглед на Джулиън.
— Да, добре, иска ми се да остана, но не мога.
Преди да изчезне, тя се наведе и прошепна отговора в ухото на Ахерон. Той застина при новината, а богинята се превърна в мъгла. Понякога Артемида можеше да е най-голямата кучка на планетата.
Джулиън вдигна въпросително вежда.
— Какво ти каза?
— Нищо. — Последното нещо, което искаше Ахерон, бе да пусне бомбата пред Джулиън и Кириан. И със сигурност нямаше да го направи посред сватбата. Той се обърна към Джулиън. — Е, пълководецо, най-добрият ти приятел се завърна. На бас, че вие двамата ще си навлечете някоя сериозна беля.
Джулиън се засмя.
— Няма голяма вероятност.
На Ахерон някак не му се вярваше. Както не му се вярваше, че Артемида ще остави нещата така.
Епилог
Аманда приглади назад косата на Кириан и го целуна по устните. Булчинската й рокля и смокингът му се мъдреха на купчинка на пода, докато те лежаха омотани в копринените чаршафи.
— Много невъзпитано постъпихме, нали? — попита тя.
Кириан се усмихна.
— Да, обаче аз си падам по нетактичността.
Аманда се засмя. После той я целуна и тя забрави всичко останало на света.
— Е, кажи ми — попита Кириан, като я гризна по ухото с човешките си зъби. — Липсва ли ти да бъдеш счетоводителка?
— Никак. А на теб?
— Аз никога не съм бил счетоводител.
Тя го щипна по носа.
— Знаеш какво имам предвид. Липсва ли ти да си Нощен ловец?
Кириан облиза ухото й и тя цялата настръхна.
— Понякога да. Но предпочитам да имам теб.
— Наистина ли го мислиш?
Той се отдръпна, за да я погледне в очите.
— С всяка частица на сърцето и душата си.
— Добре — прошепна Аманда и го целуна. — Защото след като отново си смъртен, с бебето ще имаме нужда да бъдеш внимателен.
Кириан замръзна.
— Какво?
Тя му се усмихна.
— Бременна съм, господин Хънтър. От около шест седмици. Кириан я целуна пламенно и я притисна в обятията си.
— Това, госпожо Хънтър, е най-добрата новина, която някога съм чувал.
Аманда обхвана с длани лицето му.
— Обичам те, Кириан Тракийски, и не искам никога да те загубя.
— Обичам те, Аманда Деверо-Хънтър, и ти се заклевам, че никога няма да ме загубиш.
Тя отново го целуна, осъзнавайки за пръв път в живота си, че наистина има такова нещо като вечно щастие. Дори ако това означаваше да е омъжена за вампир.