— И сега какво? — попита тя, докато се мъчеше да си поеме дъх.
Той даже не беше задъхан. Обаче погледът му й се стори много горещ, когато се загледа с интерес в бюста й. Аманда скръсти ръце пред гърдите си.
На лицето му за първи път се появи истинска усмивка и тя внезапно си даде сметка, че ръката му е опасно близо до гърдите й. Толкова близо, че върховете на пръстите му докосваха зърното й, от което във вените й сякаш потече лава.
Подразнена от усмивката му, младата жена веднага отпусна ръце край тялото си. Макар и лукава, тази усмивка все така й оказваше опустошително въздействие. Веселият блясък в очите му бе невероятно вълнуващ, а чертите на лицето му се смекчиха, придобивайки момчешки чар, който можеше да разтопи сърцето на всяка жена.
Той огледа пустата фабрика.
— Иска ми се или мобилният ми телефон да беше в мен, или да имаше метро под нас. Знаех си, че трябваше да приема вакантното място в Ню Йорк.
Объркана, Аманда вдигна очи към него.
— Вакантно място? Какво, да не би ловът да е истинска работа?
— Да. Дори ми плащат за нея.
— Кой ти плаща?
Вместо да отговори, Хънтър вдигна ръка, давайки й знак да замълчи, което започваше да я вбесява, най-вече защото предвещаваше неприятности. А на нея й писна да се сблъсква с неприятности, предназначени за Табита. След няколко секунди Аманда чу стъпки отвън. Нощният ловец я издърпа по-навътре в сенките и двамата напрегнато се ослушаха. Беше я прегърнал със свободната си ръка през раменете и я притискаше към тялото си.
Аманда замръзна на място, когато гърбът й прилепна към гърдите му и я заля вълна от неуместно желание. Топлината му запали кръвта й и първобитната му мъжка сила направо я зашемети. Главата й се замая от аромата на кожа и сандалово дърво, който се носеше от него.
Тя желаеше този мъж.
„Какво? Да не си луда? Той е вампир!“
„Да, но е много, много секси вампир.“
От близостта й дишането на Кириан се затрудни. С изострените си сетива той усещаше всяка частица от тялото й. Чуваше учестеното й дишане, чувстваше как мъчително преглъща, защото гърлото й бе пресъхнало, но най-лошото бе, че усещаше желанието й. Това увеличи възбудата му. Освен това му припомни защо бе решил да прави всичко възможно, за да избягва близостта с жени.
„Дяволите да те вземат, Дезидерий.“
Тъй като в момента му беше трудно да си напомня, че не може да я има. И още по-трудно да не мисли уханието й, грациозната й като на балерина походка. Тялото й бе като симфония на изяществото и Кириан лесно можеше да си я представи върху него, докато той й доставя удоволствие, което бе сигурен, че нито един друг мъж не й е доставял. Бе толкова възбуден, че почувства болка в слабините. Дори не можеше да си спомни последния път, когато му е било толкова трудно да устои на жена. Нужна му бе цялата воля, за да не я целуне. Да не зарови устни в шията й и да вдиша топлата сладост на плътта й, докато той…
Кириан стисна рамото й, осъзнавайки, че единственото, което трябва да направи, е да плъзне дланта си няколко сантиметра по-надолу, за да обхване гърдата й. Само няколко сантиметра…
Внезапно пропукването на уоки-токи проряза тишината.
— Това е някой строителен работник — прошепна Аманда и се втурна към близкия прозорец.
Хънтър изсъска, когато го обля слънчевата светлина. Той я дръпна назад в тъмнината.
— Извинявай — прошепна тя, после се промъкна отстрани на прозореца, като се увери, че слънчевите лъчи не достигат до него.
— Хей! — извика младата жена, забелязвайки на няколко метра от нея мъж, който оглеждаше някакъв стар багер.
Строителният работник погледна нагоре към нея, после, сякаш не повярвал на очите си, погледна отново. Той се приближи намръщено до прозореца и надникна вътре. Очите му се присвиха, като ги видя.
— Какво правите там? Това е забранена зона.
— Дълга история — отвърна Аманда. — Кратката версия е, че бяхме изоставени тук. Случайно да имате мобилен телефон, с който да ми услужите?
Все още намръщен, мъжът й подаде телефона си през отворения прозорец. Хънтър веднага го грабна от ръката й.