— Хей! — извика тя, като посегнала го вземе обратно.
Като я загърби, той започна да набира някакъв номер, без да й обръща внимание.
— Къде се намираме? — попита Кириан работника, вдигайки телефона до ухото си.
— В стария завод „Олсън“.
— В Слидел?
Аманда учудено повдигна вежди, удивена, че Нощният ловец познаваше мястото. Тя бе прекарала живота си в Ню Орлиънс и дори не подозираше за съществуването му.
— Да — потвърди работникът.
Хънтър кимна в знак на благодарност.
— Привет — каза той по телефона. — Аз съм. Намирам се в стария завод „Олсън“, в Слидел. Знаеш ли къде е?
После замълча, заслушан в онова, което му казваше човекът в другия край на линията.
Аманда го наблюдаваше внимателно. Беше невероятно как успяваше да говори, без да се виждат кучешките му зъби, но все пак го правеше.
И сега, като се замисли за това, се запита как можеше вампир да е толкова топъл и загорял от слънцето. Как можеше да има пулс и сърдечен ритъм? Не трябваше ли вампирите да бъдат хладни и мъртвешки бледи?
— Да — каза Хънтър. — Трябва ми кола да се махна оттук, за предпочитане преди слънцето да се издигне по-високо.
След това Кириан прекъсна връзката и подаде телефона на работника.
— Хей! — извика Аманда, като посегна през прозореца, за да вземе отново телефона. — Аз също имам нужда от него.
— На кого ще се обадиш? — попита заплашително Хънтър.
— Това не е твоя работа.
Той измъкна телефона от ръката й.
— Докато сме заключени един за друг е и моя работа.
Аманда го изгледа с присвити очи и на свой ред грабна телефона.
— Само да ме пипнеш, приятел, и ще направя две крачки вдясно.
Изгарящият му поглед я накара да потрепери.
— Да не си посмяла да се обадиш на сестра ти.
Изразът на лицето му я накара да преосмисли решението си и да не рискува. Тя върна телефона на работника.
— Благодаря.
Той го закачи на колана на панталона си и ги погледна с укор.
— Знаете ли, вие двамата трябва да се махнете оттук. Това…
Нощният ловец вдигна ръката си и очите на мъжа изведнъж станаха безизразни.
— Няма никой в сградата. Върви да си вършиш работата.
Мъжът си тръгна, без да каже и дума.
„Контрол над ума?“ Аманда изумено зяпна Хънтър. Разбира се, че притежаваше умението да контролира ума. Той беше вампир.
— По-добре не използвай това върху мен — каза тя.
— Не се тревожи. Имаш твърде силна воля, за да ти подейства.
— Добре.
— От моя гледна точка не е така.
Въпреки острия му тон, дълбоко в очите му проблесна весело пламъче, което й подсказа, че той не е толкова раздразнен, колкото изглеждаше. Младата жена го погледна подозрително. Затворил очи, Хънтър се бе облегнал безгрижно на една колона, но тя имаше силното усещане, че той е нащрек за всичко около тях, както в сградата, така и извън нея.
— Защо си станал вампир? — попита Аманда, без да се замисля. — Да не би някой да те е превърнал против волята ти?
Той отвори очи и подигравателно вдигна едната си вежда.
— Никой не става Нощен ловец, освен ако не го желае.
— И ти искаш да… — Гласът й заглъхна, очаквайки той да й обясни.
— Да принеса в жертва една любопитна жена, ако не престане да ми досажда.
Аманда трябваше да се страхува от него, но в главата й продължаваха да звучат думите на Дезидерий, че той никога няма да навреди на човек. Дали беше вярно? Младата жена обходи с поглед прекрасното му тяло, искайки й се да е сигурна в това. Двамата останаха мълчаливи дълго време, докато накрая нервите на Аманда не издържаха.
— И така — каза тя, опитвайки се да наруши неловкото мълчание. — Колко дълго смяташ, че ще трябва да чакаме?
— Не знам.
— На кого се обади? — пробва тя отново.
— На никого.
Аманда си пое дълбоко дъх, борейки се с желанието да го удуши.
— Не обичаш да отговаряш на въпроси, така ли?
— Честно ли? Изобщо не обичам да говоря. Предпочитам просто да си стоя тук и да мълча.
— И да размишляваш?
— Да.
Тя духна кичурите коса, паднали пред лицето й.
— Е, на мен ми стана скучно и ако трябва да стоя тук да чакам колата, която ще те вземе, бих искала да правя нещо, за да мине по-бързо времето.
Погледът му се спря на устните й, после се плъзна бавно надолу към гърдите и бедрата й. Той затвори очи, но тя вече бе съзряла неприкритото желание в непрогледните им дълбини. Чувстваше го — пламенно и настойчиво.