Лекарят се изсмя, а Аманда закри с ръка лицето си.
Щом вратите на асансьора се затвориха зад тях, тя процеди през зъби:
— Хънтър, кълна се, ще те убия заради това.
— Скъпа — обади се една възрастна болнична доброволка зад гърба й, — както изглежда, ти вече си го направила. — Тя потупа леко Аманда по ръката. — Същото нещо се случи с мен и моя Харви. Горкичкият. Той също ми липсва.
Тейт едва потисна смеха си. Аманда изпъшка и се помоли мислено това изпитание най-сетне да свърши.
Щом стигнаха в моргата, афроамериканецът ги въведе в полутъмна лаборатория, обзаведена с метални мебели, и заключи вратата. Кириан отвори отвътре ципа на чувала.
— Благодаря ти — каза той на Тейт, като седна и се освободи от чувала. После го сгъна и го сложи на масата.
Тъмнокожият мъж дръпна чекмеджето на малкия шкаф до вратата.
— Няма проблем. А сега съблечи якето и ризата си, за да видя какво ти се е случило.
— Раната ще заздравее.
Тейт упорито вирна брадичка.
— Ами ако се инфектира?
Кириан се засмя.
— Безсмъртните не умират от инфекции. Аз съм напълно неспособен да пипна каквото и да е заболяване.
— Може и да не умреш от раната, но това не значи, че няма да те боли, а и ще заздравее по-бързо, ако я почистя. — Той хвърли на Хънтър поглед, който красноречиво говореше, че не може да бъде разубеден. — Не приемам отрицателен отговор. Дай да почистя раната.
Кириан понечи отново да възрази, но ако знаеше нещо за Тейт, то бе, че той е невероятно упорит. Решавайки да не губи повече време, той се подчини и започна да се съблича, докато не откри, че не може да свали изцяло якето и ризата си заради белезниците. Изпъшка раздразнено и остави дрехите да висят на ръката му, после се върна на носилката и се облегна назад на лакти, за да изчака Тейт.
Докато наблюдаваше как тъмнокожият мъж събира нужните инструменти, Кириан чу как сърцето на младата жена се разтуптя по-силно и дишането й се учести. Долови силния й интерес от начина, по който погледът й се плъзна по тялото му. Тя го желаеше и страстното й желание породи в него ураган от емоции. Кириан се размърда и му се прииска дънките му да са с няколко номера по-големи, тъй като черният плат започнала се впива силно във възбудата му. По дяволите, беше забравил болката, която се надигаше у него — в буквален и в преносен смисъл, — когато наблизо имаше привлекателна жена. А тази определено беше привлекателна с нейното очарователно, нежно като на фея лице и големи сини очи…
Винаги си бе падал по сините очи.
Даже без да я поглежда, знаеше, че в момента тя облизва своите пухкави, сочни устни и гърлото му пресъхна, като си представи как ги целува, как усеща дъха й върху лицето си и чувства докосването на езика й до своя. О, богове, а той си мислеше, че римляните са го измъчвали! Техният най-добър инквизитор беше аматьор в сравнение с физическата и психическа агония, която близостта й предизвикваше у него. Фактът, че тя така спокойно приемаше всичко случило се, го вълнуваше даже повече от външността й. Повечето жени щяха да закрещят от ужас, откривайки какъв е той, или да избухнат в плач. Или и двете. Но тя понасяше всички изпитания с кураж и сила на духа, каквито отдавна не беше срещал. Кириан наистина я харесваше и това го изненадваше най-много.
Аманда подскочи, когато срещна погледа му. Дълбоките му черни очи потънаха в нейните и тя усети как й стана горещо и дъхът й секна. Той лежеше на носилката, единият му крак бе свит в коляното, а другият висеше над ръба. Черните дрехи обгръщаха високото му, силно тяло. И тези мускулести ръце…
Нощният ловец бе истинско олицетворение на мъжката красота. Бицепсите му изпъкваха, както се бе облегнал назад на лактите си. Толкова силно й се искаше да протегне ръка и да го докосне, че чак я болеше. Тялото му със сигурност щеше да е твърдо като скала, а кожата му — гладка като коприна. Раменете му бяха невероятно широки, с изваяни мускули, които издаваха сила, бързина и пъргавина. Гърдите и ръцете му също бяха добре оформени и стегнати.
А плоският му корем, о, боже! Беше създаден само за целувки.
Погледът й скришом проследи тънката ивица тъмнокафяви косъмчета, която започваше от пъпа и се скриваше под тесните дънки. От издатината под тях си личеше, че е щедро надарен и интересът му към нея не е мимолетен. От тази мисъл й стана още по-горещо. Наситеният златист загар на кожата му бе в пълно противоречие с това, което знаеше за него. Как можеше един вампир да има такъв тен и да е толкова привлекателен?