Белезите, с които бе нашарена кожата му, бяха даже по-съблазнителни и от гладките му, създадени за ласки мускули.
Изглеждаше така, сякаш го е драл огромен тигър или е бил бичуван до смърт. А може би и двете.
Когато Тейт се приближи, Хънтър легна на носилката и Аманда забеляза, че на лявото му рамо имаше жигосан малък символ, изобразяващ двоен лък и стрела. Тя се сви при мисълта колко ли силна е била болката и се зачуди дали жигосването е било с негово съгласие или против волята му.
— Съдейки по белезите ти, бих казала, че твоите вампирски приятели не ги е грижа много за теб — каза Аманда.
— Мислиш ли? — отвърна той.
— Винаги ли е така саркастичен? — обърна се тя към Тейт.
— Всъщност, мисля, че се държи доста мило с теб.
Тейт проми със спирт зле изглеждащата рана и се канеше да бие на Кириан местна упойка. Той обаче хвана ръката му, преди да успее да я инжектира.
— Не си прави труда.
— Защо? — попита намръщено Тейт.
— Не действа при мен.
Аманда зяпна от изумление. Тейт посегна към конците.
— Не можеш да го направиш — каза тя, прекъсвайки го. — Той ще чувства всичко.
— Раната трябва да бъде зашита — настоя Тейт. — Господи, през нея се виждат костите му.
— Давай — заяви Нощният ловец със спокойствие, което я смая.
Зашеметена, Аманда се сви, когато патологът забоде иглата. Стиснал зъби, Кириан не издаде звук. Младата жена гледаше как Тейт продължи да шие. Сърцето й се свиваше при мисълта колко ли болезнено е това.
— Не боли ли? — попита тя.
— Не — отговори Хънтър през зъби.
Обаче по изпъкналите вени на врата му и по здраво стиснатите юмруци Аманда разбра, че лъже.
— Ето — каза тя, като хвана ръката му. — Стискай силно.
Кириан замря, усещайки мекотата на дланта й. Не можеше да си спомни кога за последен път някой го е докосвал така. Беше Нощен ловец от толкова дълго време, че бе забравил истинската доброта. Тейт му помагаше от благодарност и чувство за дълг. Но тя…
Младата жена нямаше причина да държи ръката му. Той не й беше казал нито една добра дума и въпреки това тя му протегна ръка, когато никой друг не би го направил. Това го накара да изпита странно чувство към нея — нежност, желание да я защитава. Нещо повече, самото й докосване сякаш запали огън в цялото му тяло, който стигна до затвореното му като в клетка сърце. Кириан преглътна и целият се напрегна. Не можеше да я допусне толкова близо до себе си. Тя бе създание на светлината, а той — същество от мрака. Двамата бяха напълно несъвместими.
— Е, от колко време си вампир? — попита Аманда.
— Вече ти казах — отвърна той, като стисна челюсти. — Не съм вампир. Аз съм Нощен ловец.
— Каква е разликата?
Кириан я изгледа сурово.
— Разликата е, че по принцип не убивам хора, но ако не спреш да ме разпитваш, може да направя изключение.
— Ти си едно много сприхаво нощно създание.
— И аз те обичам.
Аманда пусна ръката му.
— Е, това вече е върхът — каза тя. — Аз просто се опитвах да те утеша. Боже, трябва да позволиш на някой да бъде мил с теб.
Младата жена се извърна ядосано и срещна изненадания поглед на Тейт.
— Не можеш ли просто да му отрежеш ръката, докато сме тук, и да ме освободиш?
Тъмнокожият мъж изсумтя:
— Мога да го направя, но той има по-голяма нужда от своята. Бих могъл първо да отрежа твоята.
— О, страхотно, кой си ти, неговият Игор?
— Сбърка филма — поправи я Тейт. — Игор е лакеят на Франкенщайн. Ти явно мислиш за Ренфийлд8, но аз не съм Ренфийлд. Казвам се Тейт Бенет и съм общински съдебен лекар.
— Вече се бях досетила за съдебномедицинската част. Напълно очевидно е, тъй като се намираме в студено помещение, пълно с трупове.
Тейт изненадано повдигна вежда.
— И наричаш него саркастичен?
Хънтър трепна, когато Тейт доста силно опъна конеца.
— Съжалявам — каза Аманда. — Няма да те разсейвам повече.
— Ще ти бъда благодарен.
Щом съдебният лекар приключи, Кириан облече ризата и якето си. Той слезе от носилката само с едно тихо изпъшкване, разкриващо колко много го боли хълбокът.
Пейджърът на Тейт иззвъня.
— Връщам се след няколко минути. Имате ли нужда от нещо, деца?
— Аз съм добре — отвърна Хънтър, — но тя вероятно се нуждае от някаква закуска и от телефон.
Аманда го погледна изненадано. Защо ли сега й позволяваше да се обади?